Началото на Софийски музикални седмици '04
Като трета концертна вечер на фестивала (25 май) звучи вокална лирика - песни по стихове на художника Микеланджело Буонароти (1475-1564) и е посветена на 140 г. от смъртта му. Поемите прозвучават на различни езици: немски (Хуго Волф - Три песни за бас и пиано и Рихард Щраус - Мадригал, оп. 15, №1); италиански (Бенджамин Бритън - Седем песни); латински (Ариберт Райман - Първа и Трета от "Три поеми за баритон и пиано") и руски (Дмитрий Шостакович - Сюита за бас и пиано, оп. 145). Паралелно с музикалното представяне, стиховете въздействат и в художествен превод на български, осъществен от Драгомир Петров, Иво Йончев и Егле Ароне в изпълнение на Йорданка Кузманова.
Заложената в текстовете и музиката на изброените автори експресия прониква много дълбоко в сценичния изказ на дуото Пламен Хиджов, бас-баритон, и Анна Тикшинска-Хиджова, пиано. Абсолютната прецизност и "тъмното" звукоизвличане в пианото, в съчетание със "страдащите" дълги "прави"-изпълнени без вибрато тонове в гласа отвеждат директно към осмислянето и преживяването на интрепретираните теми за Създателя, Духа, Стремежите, Душата, Красотата, Природата, Раздялата, Смъртта, Христовата кръв, Божия гняв, Ангелите...
Богатият опит на двамата музиканти, натрупан в работата им с оперна музика и вокална лирика и тяхната споеност като ансамбъл, правят възможно така непосредственото естествено изнасяне на тежките за овладяване и представяне творби.
Своеобразен акцент в програмата поставя премиерното за България изпълнение на Първа и Трета от "Три поеми за баритон и пиано" от немския композитор Ариберт Райман (р. 1936). Творбата е изведена звуково чрез потърсената "острота" и "сблъсъците" между двата тембъра.
В четвъртата фестивална вечер (26 май) отново звучи вокална лирика, този път от оперните композитори Белини (Детска мечта, Изоставеният, Пламенно желание, Меланхолия, красавице моя!, Ако аз не мога, Милост и Сърцето ми е твое), Доницети (Циганката, Безнадеждна Любов и Спомни си, красива Ирене) и Росини (Обещание, Упрек, Оргия, Зов, Алпийска пастирка и Неаполитанска тарантела). Изпълнители са Елена Стоянова, сопрано, и Дора Христова, пиано. Кръгът емоции в творбите обхваща любов, любовно страдание, сбогуване, въздишащо сърце, наслада от лунен или морски пейзаж, вихрен танц... Въздействащи с "изстрадването" си са "Меланхолия, красавице моя!", "Милост", "Безнадеждна Любов" и "Зов".
Сопраното Елена Стоянова с удоволствие представя женствени, флиртуващи песни и поднася артистично "Циганката", "Алпийската пастирка" и "Неаполитанска тарантела", първата от които крие колоратурови трудности, а последната звучи и като бис.
Много приятно е сценичното присъствие на актьора Венцислав Кисьов, който ненатрапчиво, с чувство към изграждане на художествена форма и с познаване на звуковата картина подсилва въздействието на песните с "уютно" представяне на художествените им преводи, седнал в кътче с масичка и запалена свещ.
Петата концертна фестивална вечер (27 май) е посветена на тридесетгодишния творчески юбилей на дуото "Ангел Станков-Йосиф Радионов" - може би най-обичания от публиката камерен ансамбъл у нас. Празникът протича в "акомпанимент" на Софийската филхармония, с която и двамата музиканти имат дългогодишно творческо сътрудничество. Диригент е Алън Хейзълдайн (Англия). Предварително обявената програма е почти изцяло подменена: вместо В.А.Моцарт - Симфония концертанте за цигулка и виола с оркестър, звучи Л.В.Бетовен - Симфония №2; а на мястото на Бохуслав Мартину - Й.С.Бах - Концерт за две цигулки и оркстър, BWV 1043. Запазен е единствено Концерт за две цигулки и струнен оркестър от Михаил Пеков (1981), който е посветен на дуото, осъществило и премиерата на творбата през 1983 г. Написан с познаване на двамата музиканти, концертът от Пеков включва в изразните си средства български фолклорни елементи: хороводни и хумористични теми; интонации повлияни от безмензурните песни, изпълнени най-често без оркестров съпровод; полифонични имитации - ефектно преливащи между двата солиращи инструмента и оркестъра. Диригентът Алън Хейзълдайн има ясен, верен на ритмическите структури жест, който драматизира, изисква тихи динамики, води цялостни мелодически линии и ги "предава" между различните оркестрови тембри.
В края на концерта "любимците на публиката" Станков и Радионов изпълняват серия кратки бисови пиеси, след което получават своите грамоти-дипломи от Софийската филхармония и от Фондация "Млади български таланти" за изключителния си принос за развитието на българската изпълнителска култура.

Миглена Ценова