Визуалният семинар, осъществяван с подкрепата на Федералната културна фондация (Германия) от Института за съвременно изкуство и Центъра за академични изследвания, София, проведе на 20 май публична дискусия "Образи на града, образи на капитала".
Шест въпроса бяха предложени на дискутиращите - и шестте, в една или друга степен визираха възможността, нагласите, желанието на днешните държатели на капитала да се съобразят с общото развитие на София. Представители на капитала нямаше, представители на общината имаше (Владимир Кисьов), дискусията протече както всички подобни дискусии - добри примери, лоши примери, малко научност, малко наукообразност, малко искреност, желание за оригиналност - всичко опаковано в добри намерения.
Единствената открояваща се позиция бе тази на арх. Атанас Панов, който пределно честно (до наглост) представи гледната точка на познатия ни софийски капитал - да прави каквото си поиска, както си поиска и където си поиска. Ето и поставените предварително въпроси и отговорите на съвременно мислещия арх. Панов (в скоби):
- Притежава ли новият капитал визии за града и за градското съществуване - и за града София в частност (без отговор);
- При реализирането на инвеститорски проект, какви са критериите за избор на място на новата сграда (да е на лично място, независимо дали кварталът е жилищен или не);
- Съществува ли предварителна идея за външния вид на сградата или тя се предлага от архитекта. Как е избиран архитектът на даден проект (неясен отговор, най-общо идеята трябва да се откроява);
- Необходимо ли е при строителството на нови бизнес-сгради да се взима под внимание спецификата на архитектурната среда на града, квартала, улицата (не);
- Трябва ли, дори капиталът да е с външен на столицата произход, той да се съобразява с определена специфика и дух на града. И ако да, можем ли да посочим в какво се състои тази специфика и този дух (дух на града? Какво е това?);
- Имат ли представителите на новия капитал визии за общото благо на градската общност (виж по-горе).
Имат, но техните визии не са визиите на останалите граждани на града.

Христо Буцев