За мен Николай е една от най-големите звезди в световната опера от втората половина на ХХ век.
Бог го беше надарил с прекрасен глас, с много красив тембър, с голяма музикалност, с артистичност, с прекрасна фигура. И с тези данни, както и благодарение на своите учители, той успя да направи изключителна световна кариера. Но тази кариера той направи в един друг свят. Свят, в който изкуството и културата не са заврени в ъгъла, а са приоритет и обект на грижа във всички страни и всички реномирани театри по света, където Николай пееше.
Нашето щастие е, че бяхме негови съвременници и партньори; и независимо, че по-голямата част от кариерата му мина в чужбина, той започна оттук и успя да остави много ярка диря в оперния театър на България.
Николай Гяуров беше реален актьор на сцената и затова печелеше; съвсем пълнокръвен, надарен човек, с гласова, актьорска и музикантска мускулатура, със здрава психика; един българин, който успя да се осъществи и комуто аз лично много съм се радвал. Гордея се, че съм го познавал; гордея се, че и в частния си живот сме били близки; гордея се, че сме били партньори и че в архива на телевизията остана един спектакъл на "Севилският бръснар", в който той изпълнява партията на Дон Базилио, а аз съм Бартоло; спектакъл, с който той отбеляза своята 60-годишнина.
Николай премина в историята. Но ние сме тези, които натоварваме фактите със смисъл. Историята е и материя, която трябва да възпитава и да предпазва от грешни стъпки. И много се надявам, че това, което Николай остави като звук и образ, ще се превърне в материя, която ще възпитава хората във вкус към красивото.
Светла му памет!

Павел Герджиков