Неимоверно по-силен си,
когато гониш обща кауза
- Какъв беше стимулът ти да се кандидатираш за председател на Съюза на българските филмови дейци, след като, първо, си имаше "топло" място във "Филмаутор", и второ - предстои ти да снимаш филм?
- Покрай ръководството на "Филмаутор" набрах малко самочувствие. Видях, че когато имаш цели, свързани не с теб самия, а с една общност, можеш да бъдеш и по-концентриран, и по-мотивиран, и по-резултатен в действията си. След като изтече и вторият мандат на председателя на СБФД Мишо Мелтев, колеги ми предложиха да се кандидатирам. Честно казано, не бях се замислял над такъв вариант. Но после си казах: защо пък не? Във време, когато много бързо стават приватизациите, трябва да се положат усилия не само за съхраняване и за добро ползване на имотите на съюза, а и да се въведат някои европейски принципи от типа "имаме изгода - нямаме изгода".
- На 30 април 2004 ти бе избран за председател на Съюза на българските филмови дейци заради 4-те приоритета, които представи на събранието в лаконичната си концепция: стабилизиране на СБФД, опазване и възстановяване на имотите, продължаване на социалната политика и съхраняване на списание "Кино". Общо взето, това е продължение на политиката на Мишо Мелтев.
- Да, да, но смятам, че можем и да разширим имотите. Що се отнася до списание "Кино", според мен то е изданието, което ни легитимира в културната общност и ще търся всички възможни спонсори и варианти за неговото съхраняване.
- Що се отнася до битието на СБФД и атмосферата в него, на събранието за пореден път отекна липсата на филмова общност.
- Човечеството е изправено пред два типа самоубийства - единият са войните, които се водят в разни точки по света и не зависят от нас, а другият са собствените ни, всекидневни взаимоотношения, които изцяло зависят от нас. Ето, този тип самоубийство, тоест липсата на толерантност и уважение в рамките на съюза, ми се струва, че можем да предотвратим. Защото всеки един от нас е един-единствен, уникален и, ако е верен на себе си, той прави неповторими неща; и в това е нашето равенство. Времето е единствен критерий за това кой е "по" и кой е "най". Нека не решаваме вместо него. Едновремешната ни форма на общуване е изгубена по простата причина, че няма къде да се събираме - лишени сме и от ресторанта, и от кафенето в Дома на киното. Помниш какво беше едно време. Първата ми задача е да преразгледам договора за отдаване под наем на ресторанта и кафенето и час по-скоро да си върнем тази собственост.
- Предишното ръководство доста се мъчи - не става и не става. Слава Богу, поне успя да върне салона на Дома на киното и да го даде отново под аренда на Стефан Китанов.
- Сложни са договорите с наемателите на ресторанта.
- Всеки казва "сложен е, сложен е" и толкова. В какво се състои тази сложност?
- Има клаузи, според които бъдещият наемател ще направи голям ремонт и той трябва да се изплати...
- За 10 години?
- Голям е периодът и е логично да е така, защото ремонтът е огромен. А и ресторантът е минал през няколко наематели, доколкото ми е известно. Не знам последният за колко го е взел и какво плаща, но ние получаваме срамно малко. Мисля, че тази година, живот и здраве, ще се оправим. Борбата е и за ресторанта, и за кафенето. Ние, членовете на съюза, се занимаваме, общо взето, с морални въпроси, и е алогично в съседство с Дома на киното да има заведение, където главните посетители да са 12-, 15-годишни момиченца, да пият алкохол, да има колове, наркотици... Това е безумие. То пречи и на зрителите в салона - чалгата пробива през стените. Този ад трябва да се прекрати. На всяка цена. Това е сблъсък на две култури, при това на наша територия.
- Ръководството на съюза все се вайка, че е беден, но той всъщност има доста имоти...
- Икономическото му състояние е на ръба. И то е следствие от това стопанисване на собствеността. Просто не попадаме на цивилизовани фирми, на хора с култура, които да знаят как да експлоатират наетия имот.
- Някъде от 1995 не бях стъпвала в Лесидрен. Миналата година минахме оттам и специално завихме, за да се похваля с красивата ни съюзна къща. Уви! Бялата, изящна сграда изглежда захабена и запусната. До такава степен бях шокирана, че не прекрачих прага. Днешното състояние на дома е жално подобие на едновремешния, прекрасния Лесидрен...
- И аз от средата на 90-те не съм ходил там. В най-скоро време ще обиколя всичките бази на съюза. Изненадващо. Искам да видя тяхното състояние, да проверя колко картини са съхранени и как. Ще искам пълен опис на цялото имущество. Такива майстори притежаваме, а кой знае къде се въргалят... Казаха ми, че в Лесидрен са свалили картините от стените и ги заключили в една стая. Времето, в което живеем, е такова - много бързо натрупване на капитали, шеметни обороти, мърляво отношение към собствеността, която си взел под наем, нестабилни договорни отношения, бавни съдебни дела и мнозина на това разчитат... Можеш да осъдиш някого, ала след пет години, а през това време той да ти досъсипе имота и после да платиш повече, отколкото си спечелил от делото. Както в киното е важно къде и как достигат идеите, вложени във филма, така и в тези отношения зависи на кого отдаваме под наем имуществото си, градено с време и от много хора. Моята цел обаче е не само да си го върнем, но и да го увеличим.
- Кога ще бъде първото заседение на Управителния съвет?
- Във връзка с приватизацията на "Бояна филм" ще правим едно извънредно заседание за критериите за кандидатстване. СБФД по принцип подкрепя написаното от екипа на Евгений Михайлов. Имаме разминаване само по точките дали това да бъде компания, която дава само услуги, или компания, която има продуцентство. Освен това, не сме подписали писмото, тъй като там фигурираха подписите на частни лица, а ние като организация няма как да се подписваме редом с тях. И написахме наше си писмо, в което подкрепяме приватизацията на "Бояна филм" според условията, предложени от Евгений Михайлов, отбелязвайки несъответствието, за което споменах. Разбира се, критериите са много високи, става дума за милиони, и аз лично съм песимист, че някой ще се залови с авантюрата "Бояна филм".
- Срещна ли се вече с някого от Министерството на културата?
- Днес се срещнах с министър Абрашев. Представих му се. Имах конкретна цел - да го помоля да изтегли от активите на "Бояна филм" базите за отдих в Царево, Ахтопол и Варвара и да дойдат към СБФД. Тоест иска ми се занапред ние да ползваме тези имоти, защото те са извън предмета на дейност на "Бояна филм"... Морските бази биха могли да бъдат компенсация от страна на държавата към филмовите дейци заради прехвърлените на областната управа близо 600 дка земя от "Бояна филм". Имам предвид, че парите от бъдещата продажба на тази земя няма да дойдат нито за производство на филми, нито във фонд "Култура", както беше според стратегията на приватизацията.
- Как ще се вмести в новата ти роля филмът "Small Talk", който предстои да снимаш?
- Трудно. Ставам някъде към 6 и лягам след полунощ. Тук, в съюза, имам страшно много работа. На свой ред и проектът не ми дава мира. Засега се справям, определяйки си часове за едното и за другото. Операторката, с която работя, Светла Ганева, е заета в момента, художникът Анастас Янакиев - също. Ще се освободят през юли. И, живот и здраве, през втората половина на септември ще започнем снимки на същите места, където бяхме и за "Съдбата като плъх" - морето край Варвара.
- Разбрах, че не си скъсал окончателно с "Филмаутор"...
- Все още съм в Управителния съвет, тъй като отчетно-изборното събрание е догодина. Дотогава според решение на УС и. д. председател ще бъде Венец Димитров. Освен това искам да ти кажа, че местата за обикаляне са едни и същи: Министерство на културата, Агенцията за кино, Комисията по култура и Българската национална телевизия. Дали ще имам една папка за СБФД или две с тази на "Филмаутор", не е проблем - поне докато Венец влезе в час. Не ми тежи. Повтарям - неимоверно по-силен си, когато каузата е обща и не гониш нищо частно... Замразих членството си навсякъде: и в продуцентската, и в режисьорската гилдия. Като председател на съюза нямам право да участвам никъде.
- На отчетно-изборното събрание на СБФД се чуха гласове, гневни на "Филмаутор"...
- Когато филмовите автори работят за БНТ, те подписват договор, където фигурира "Филмаутор", т. е. парите се получават чрез дружеството. Смятам, че е възможно най-цивилизовано то да бъде мястото, където се получават и се раздават парите. В цял свят е така. Тепърва сега, благодарение на изпълнителния директор Мария Палаурова, дружеството започва да разширява договорите и с други телевизии. Моята цел е българските филми да се продават не само у нас, а и в чужбина. Има, разбира се, сключен договор за видеокасети, предстои да се сключи и за DVD. Той ще бъде между Националния филмов център, "Филмаутор" и студия "Орфей". Разбира се, в същото време е много важно да има контрол върху производството и пласмента - и на касети, и на дискове, които се дават на консигнация и се продават на различни места. Знаеш, в днешно време всеки гледа да избудалка всеки. Така че имам идея какво трябва да направим, но все още е рано да говоря.
Ако има друго дружество, алтернативно на "Филмаутор", кинаджиите могат да членуват там. И в това няма нищо лошо. Но трябва да се членува, европейската практика е доказала, че това е пътят.

- Защо все пак има негодувание срещу политиката на "Филмаутор"?
- Първо, пусна се слух, че ние не защитаваме авторските права. Веднага искам да кажа, че според договор, подписан от Кирил Гоцев, от тази година минутата за български филм в Канал 1 от 8 лева стана 10, а в сателитния, който е основното място за показване на български филми, от 4.80 се вдигна на 8 лева. Така че още първото тримесечие колегите разбраха, че получават доста повече пари от миналата година. Само дружеството е получило 100 хиляди повече. Е, как да не защитаваме авторските права? Разбира се, не всички получават, защото на някои филмите са излъчвани - не могат непрестанно да бъдат показвани. Така че не смятам за сериозни тези обвинения. Не знам какво ще стане с новия генерален директор на БНТ, но поне до края на годината ние сме със стабилен договор. Но той ми костваше обсада на телевизията поне осем месеца - всеки ден отивам, сядам, чакам, като китайска капка... Но нещата се постигат само бавно и спокойно.
Втората нападка е срещу заплащането на управителния съвет на "Филмаутор". Общото събрание, а не аз, е гласувало членовете му за всяко заседание да получават 50% от минималната работна заплата. Не се събираме повече от два пъти на тримесечие.

- Имаш ли някакви притеснения сега, когато си вече председател на СБФД?
- Най-много ме притеснява самото управление - то е наука, а не някакъв инстинкт. Все още имам твърде малко познания в тази област. Затова ми се иска да се обградя с енергични хора, професионалисти, с които да можем да работим ефективно. Ето, имаме великолепен УС...
- Доста височка е средната му възраст...
- Това е големият проблем на съюза. Виж самия принцип на приемане на нови членове - веднъж в годината. Трябва да се демократизира процедурата. Ще се срещна с отделните гилдии. Фундаментален за СБФД е въпросът за новите членове. Не можем да сме все такъв застаряващ съюз.
- През последните години, като изключим позицията по отношение на приватизацията на "Бояна филм" и изработването на Закона за филмовата индустрия, нашият съюз стоеше малко встрани от обществения кипеж. Как виждаш мястото му занапред?
- Да, наистина остана встрани. И не смятам, че това е грешна позиция. Много е лесно да се хванем на нечия игра и да бием барабаните. Защо? Мисля, че по-важно е да стабилизираме финансово съюза, за да може той да е полезен на своите членове. Нямам предвид само социално слабите. Според мен е необходимо да се подпомага изнасянето на българското кино навън.
- Досега, макар и лимитирано, СБФД командироваше критици на фестивали в страната...
- Задължително тази практика ще продължи. И мисля, че трябва да се разшири критическото участие в българския кинематографичен живот, колкото и оскъден да е той. Защото критиците сте неутрални или поне сте по-неутрални в сравнение с нас, режисьорите. Изобщо моята цел е съюзът да използва максимално креативния ресурс на своите членове и да се превърне отново в онази организация с мощна духовна енергия, каквато беше едно време.

12 май 2004

Разговора води Геновева Димитрова


биография
Разговор с Иван Павлов,
председател на Съюза на българските филмови дейци