Възкресяване на сърцето

"Къде си? -викам. Никой. Нищо. Само пустинното отекване на моя блуждаещ вик."
Това е Иван Теофилов. Поетът, който винаги присъства някъде другаде. Който винаги е тук, много близо до най-съкровеното, до най-същественото. Иван, който седи в Гинци да пише книгата си "Инфинитив", но който във всяка минута всъщност е тук, докато ни се случват безбройни безсмислени неща. Неща, въпреки които той устоява и живее там, близо до върховете на дърветата и някъде в небето над къщата му.
Иван Теофилов живее поезията, както малко поети си позволяват. Защото да се разтвориш в стихотворенията не е привилегия за всеки. Защото е трудно да се устои на мъчителното търсене на думите.
И много изтощително.
Отсъстващият Иван ненадейно се появява, за да препотвърди отсъствието си от това така несъвършено битие, което сме принудени да водим. Присъстващият - с невероятни нови стихове, с които ни угощава в елегантната книга "Инфинитив".(Биографичните подробности, които мога да провидя в тези стихотворения-"пътешествия", стихотворения-"от-планината", стихотворения-"прочити", стихотворения-"за" само отново убеждават в правотата на Иван, че е "предостатъчно" "дъха и жестовете на душата си превъплътил - да изговориш в стихове сред празнодумството на този свят". Където и да се намира - в Гинци, в Родос, във Франция, в Гьотевия дом или в Кайро, той удължава толкова "една изтичаща частица от секундата", че да провидим вселенския безкрай. Така приютява читателя в своето паралелно време, доставя му кратък отрязък от щастие и пълнота.
Знам, че всеки път отново щом отворим "Инфинитив", а и останалите му книги, поезията на Иван Теофилов ще помага "сред мъждеещите очертания на духовните руини да съберем останките на Благородството..."
Знам, че той умее да лови неуловимото, успява да намери думи за "вселенският излишък на красотата".
Иван, тази "детелина на хаоса". Иван, когото безкрайно ценя, комуто искам да благодаря с финала на стихотворението-писмо на Флобер до Жорж Санд: "Целувам Ви ръката":

Силвия (Чолева)





Иван Теофилов. Инфинитив.
Пловдив: ИК Жанет-45,
2004