Да живее Нино!

На 4 юни, когато Рим празнуваше 60 години от освобождението си от фашизма и посрещаше Джордж Буш, се разнесе тъжната вест за кончината на Нино Манфреди. Той бе последният от великите актьори Уго Тоняци, Марчело Мастрояни, Виторио Гасман и Алберто Сорди, заедно с които затвърди славата на италианското следвоенно кино и особено на комедията от 60-те и 70-те. Президентът Карло Азелио Чампи потвърди, че "Манфреди ще остане пример за новите поколения автори и актьори". Завършил право по настояване на баща си, той учи едновременно и в Академията за драматично изкуство. Първата му роля в киното е през 1940 г., последната - през 2002 като Федерико Гарсия Лорка в испанския филм "Краят на една мистерия".
Сред най-популярните филми на Манфреди са "Познавах я добре" (1965, реж. Антонио Пиетранжели), "Измъчвай ме, но ме обичай" (1966, реж. Дино Ризи), "Пинокио" (тв,1972, реж. Луиджи Коменчини), "Хляб и шоколад" (1973, реж. Франко Брузати), "Обичахме се толкова много" (1975, реж. Еторе Скола), "Лоши, мръсни и зли" (1976, реж. Еторе Скола)... Той представя средния италианец с неговите всекидневни грешки - не герой, но не и посредствен; леко свенлив, понякога без късмет; приет, но не винаги обичан от жените; дребен буржоа или имигрант, беден или забогатял, героичен или нечестен... Дино Ризи признава: "Понякога ме дразнеше с прекаления си перфекционизъм, наричах го часовникаря". Славата си на безупречен професионалист Манфреди затвърждава и в режисьорските си екранни опити "Приключенията на войника" и "Получена благодат", и в автобиографична книга "Актьорска голота", и в театъра...
Поклонението в Рим бе открито от Еторе Скола: "Да живее Нино. Смъртта е част от житейския ни път, неговият финал. Остават филмите. Нино не ни оставя, той е безсмъртен." Кметът Валтер Велтрони допълни: "Нино, Рим те носи в сърцето си." Марио Моничели признава, че "беше много истински човек, пълен със специална благодат". Стефания Сандерели си спомня "неговата усмивка". Джина Лолобриджида твърди: "всичките ми колеги един след друг си отиват, но Нино никога няма да умре".

Флоренция


Соня Александрова