Българско, непреходно

Неделя, 6 юни, 13.00 часът. Обедната новинарска емисия "Календар" на Нова телевизия. Нищо по-различно от другите местни електронни оператори - излъчване на застояли репортажи или на такива, които са дялан камък - стават за всяко време и за всяко място. Канал 1 е the best в тази практика, а след като - за добро или за лошо - точно той е задал модела на информационните предавания у нас; другите - дори и да е несъзнателно, подражават му. Тъй и обедният уикенден "Календар": в края на събитията - репортаж за особения начин на приготвянето на сиренето във Вълчедръм, Монтанско. Няма как да се мине без елемент на новина, затова Костадин Филипов я "съобщава": "Малцина вероятно знаят..." А знанието, достъпно за малцина, е, че в Златията слагат бялото саламурено сирене в тенекия - ред сирене, ред люти чушки, ред морска сол, и после го заравят в земята, за да "узрее". Пък като го извадят: "Ние кило-две ракия изпиваме, за вино да не говориме!..." Разговорът, както си се полага, се случва на маса, буците със сиренето са върху нея, други мезета също не липсват, а като че ли най-много са чашите и бутилките. (Ха да видим сега какво ще рече тук анти-алкохолният анти-рекламист д-р Атанас Щерев: този репортаж е ли реклама на алкохол, пропагандира ли неговата употреба и ако да - не е ли редно и за него и за подобните на него също да следят санитарните (sic!) инспектори от ХЕИ? Че ще вземе заразата да плъпне и първо във Вълчедръм, а скоро и по други места ще почнат хората да пият след такива скрито-рекламни про-алкохолни репортажи.) Без и грам подправка, отвсякъде "бит и душевност на нашия народ": понякога телевизията (дори и без да иска) е добра колкото Иван Хаджийски.
Нещо много характерно: тези "остатъчни" репортажи в по-голямата си част се занимават тъкмо с такива празнично-ритуални обичаи и нрави, специфични за една или друга българска микро-локалност. Общото, което ги събира, е именно празничното, отдадеността им на сладостите на живота, на неговата приятна страна: изглежда, че тук, в центъра на Балканите, колкото на моменти да е тежко, да е на ръба на издръжливостта, винаги има нещо, което прави битието леко, но без да е непоносимо; и тази лекота на битието е трапезната култура на българина. Няма какво да си кривим душата, у нас всичко важно става на масата, дори политиката (ни), да не говорим за финансите и икономиката. Ако има реалия, която ни свързва и която не ни дели и никога няма да ни раздели, това е трапезата, яденето и пиенето. Още от "Време разделно" софрата ни събира, още оттогава (а вероятно и от преди) "гаргантюелските" удоволствия са наша запазена марка. Възможно е тази ни особеност да е признак, че все още битуваме в селското, в свързаното със земята (и плодородието й) съществуване, но факт е, че то ни възбужда и ни убеждава, че живеем пълноценно: "Драгиева чешма мъката ми разпиля..." Колкото повече "наздраве", толкова повече (жизнен) смисъл. Остатъчното телевизионно репортерство като наглед за екзистенцията по български. Която е: българско (трапезно), непреходно...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин