Живот в дати
1904 - роден на 19 април (стар стил) в Белоградчик.
1922 - завършва Ломското педагогическо училище.
1923, есента - започва да следва в Букурещката консерватория.
1924, началото - започва да учи в консерваторията в Лвов. И от Букурещ, и от Лвов е изгонен от властите поради липса на документи.
1924-1926 - политически емигрант в Югославия. Работи в Ниш.
1927-1934 - следва във Варшавската консерватория хорово дирижиране при Станислав Казуро и Гжегож Фителберг, теория и композиция при Казимйеж Шикорски. Едновременно с обучението си работи като учител в Груец, по-късно в гимназията "Станислав Лоренц" във Варшава. Ръководи българския студентски хор "Христо Ботев".
1934 - Издателство "Гебетнер и Волф" отпечатва "Три български народни песни" - "Сеяла е малка мома", "Умрел Джерман" и "Поминувам, заминувам". По препоръка на Карол Шимановски е назначен за главен ръководител на полските младежки хорове при интернатите за младежи, останали без родители през войните. Записва да учи музикознание във Варшавския университет с проект за дисертация - сравнително проучване на славянския музикален фолклор.
1939 - завръща се в България поради началото на Втората световна война. Назначен е като инспектор в Министерството на народната просвета. Създава и ръководи камерен мъжки хор към Радиото.
1940-1948 - артистичен секретар на Народната опера. Издадени са песните "Коза и пелин", "Дядо и мечка" и "Конче водя". През 1945-1947 е редактор на списание "Хорово дело".
1948 - назначен за директор на Дирекция за музикално творчество и изпълнителско изкуство (Концертна дирекция). В следващите години пише песните "Звъннало медено звънче", "Синигерова сватба", "Гълъбите гукат", "Пролет моя", "Вечерний здрач", "Цъфнало е кокиче" и др.
1951 - създава хорово-диригентския клас в Българската държавна консерватория. Негови студенти от първите випуски са Васил Арнаудов, Иван Спасов, Алипи Найденов, Василка Спасова, Ана Белчева, Лилия Гюлева, Георги Робев, Емил Янев, Марин Чонев, Кирил Стефанов, Христо Недялков, Венета Вичева, Борислав Иванов и др. Доцент от 1952, професор от 1962 г.
1958 - уволнен от дирекцията за музикално творчество и изпълнителско изкуство.
1958-1970 - преподава хорово дирижиране в консерваторията. През 1962-1966 е декан на Теоретичния факултет. През 1970 г. е пенсиониран по болест. През 1960-те години пише "Рибарска наздравица", "Лика прилика", "Кукувичи припевки", кантатата "Възпев на Родината" и др.
1979 - умира на 12 март.