Сред знаците

На тазгодишния пролетен панаир на книгата едно от най-интересните заглавия, които имаше своята премиера, беше "В градината с розите". Ако човек се довери само на заглавието, ще реши, че в случая става дума за поетична антология (могат да се направят някакви далечни паралели с антологиите, съставяни от Гео Милев например), или за роман в стил Джойс Каръл Оутс или Маргарет Атууд. Защото споменатото заглавие събужда очаквания, че назовава нещо, което е художествена литература. За това допринася и великолепният дизайн на книгата - винената корица, бледожълтата хартия, нестандартният формат, винетките биха отговаряли на възможната антология или роман.
Интригата обаче се нарушава от две ясни индикации - върху корицата стои името Нов български университет, както и подзаглавието "Лекции и слова". А отвори ли се тя, съдържанието допълнително уяснява за какъв жанр иде реч, а и разкрива, че романтичното заглавие действително идва от литературата - от стихотворение на Томас Елиът, което тук е заглавие на публична лекция на един човек, който със сигурност знае да чете знаците - Томас Сибиък. Така с тези подхранвани и лъгани очаквания, с тези игри, премълчавания и загатвания целият сборник се оказва територия на сблъскващи се знаци, в която световни имена, както казва авторът на встъплението към изданието Богдан Богданов, изразяват езика на актуалността и демонстрират как може да се постига някакво достойно и смислено разбиране на съвремието.
Отвъд прекрасния си, стилен и интригуващ вид, "В градината с розите" е важен и великолепен сборник най-малкото още заради две неща. Първото - защото демонстрира какъв тип знание оформя фундамента на частното университетско образование в България. И показва как модерността и интердисциплинарността могат да диалогизират с традицията, съживявайки я и налагайки нови идеи, условия и парадигми. С други думи, текстовете в този сборник представят философията на либералното образование, защитавана от най-престижния частен университет в България и появяват лицето му. Второто - защото в сборника са включени текстове на някои от най-престижните автори в областта на политическата философия, психологията, литературната наука. И защото много от тези текстове са обърнати към конкретната българска ситуация, или към ситуацията в Източна Европа. И най-сетне, просто защото очертават актуалното в дадена област, какъвто е случаят с лекцията на Волфганг Изер, който в контекста на ставащото в литературознанието описва как се е преминало към интерпретации, които отчитат какво ни се случва като читатели на определени текстове и които приемат, че литературната творба не е документален отчет на нещо съществуващо, а е по-скоро преподреждане на една вече разпознаваема реалност.
Безспорно най-вгледани в българското, в източноевропейското, а и изобщо в политическото са текстовете на Робърт Йънг "Какво може да предложи психоанализата на новите демокрации", на Ралф Дарендорф - "Международните човешки права - риторика или реалност?" и на Вера Мутафчиева - "Паралели на историята - Иберия и Балканите".
Робърт Йънг говори за дребните неща, които в страни като България са свидетелство за това колко слабо е гражданското съзнание, колко малко се мисли за човека, знаците за което вижда от занемарения облик на градовете до отсъствието на култура в отношението към малцинствата.
С това Йънг мотивира убеждението си, че новите демокрации се нуждаят от теория за природата на човека и от социални и клинични практики, за да поправят увредения аз, за да се променят хората, белязани от историческото наследство на комунизма и да им изградят навици, които да ги превърнат в политически и социални същества. За него едно смислено общество се изгражда благодарение на психологията, която отдава централно значение на правилното и неправилното, честното и нечестното, любовта и омразата, дълга, отговорността, състраданието.
Ралф Дарендорф се спира върху универсалността на човешките права и твърди, че който ги поставя в зависимост от икономическите предпоставки, бърка. Философията му е, че всеки, който настоява върху важността на човешките права трябва да има предвид онова, което Кант нарича "космополитно намерение". А Вера Мутафчиева пита защо сме извлекли толкова малко духовна полза, макар и за изтъкваме, че живеем на кръстопът между Азия и Европа, защо съприсъствието на няколко култури в българския случай е дало резултат, доста по-различен от иберийския.
В сборника могат да се прочетат и текстове на Томас Сибиък, който разказва за историята на семиотиката и за Якобсон, и най-вече за интелектуалната атмосфера, без която според него не би бил възможен никой частен успех. На Ричард Рорти, припомнящ, че научните убеждения ни помагат да предсказваме и контролираме събитията, докато религиозните вярвания позволяват да мислим за живота си по начин, поставящ го в емоционално задоволителен контекст. На Ееро Тарасти, чийто текст търси състоянието преди формирането на знаците, изследването на ситуациите, в които се появяват знаците, както и способността им да формират импулси за действия. На Юлия Кръстева, която чрез идеите на Арент, Клайн и Колет говори за женския гений и за изпреварващото надрастване в области като политическата философия, психологията и литературата...

Амелия Личева







Думи
с/у думи



В градината с розите. Лекции и слова (1996-2003), Нов български университет, С., 2004