Чехов. 100 години общуване

Все още ми е трудно да опиша обективно един научен форум, който мина като миг в рамките на три дни и за който се готвим точно една година - инициативата се появи в края на април 2003 в Катедрата по руска литература на СУ "Св. Климент Охридски". Ако бъда съвсем точен, искаше ни се да отразим мемориалната годишнина на Чехов по достойнство, но и представа нямахме какво ще произтече от това. По-късно разбрахме, че с тази своя проява България се нарежда сред 16-те страни по света, в които по различен начин се отбелязва вековният юбилей на "метачеховианата". Чехов умира на 2 юли 1904 година в немския курорт Баденвайлер, но научни форуми, музейни експозиции, театрални фестивали се организират не само в Русия, Украйна, Франция и Германия - страните, в които великият писател се озовава през различни периоди от недългия си живот, но и в САЩ, Канада, Англия, Полша, Корея, Нова Зеландия, остров Цейлон, Япония. И в България. За това, че нашият форум не бе подценен и традиционно скептичните ни и в някакъв смисъл нихилистични очаквания не се оправдаха, говори сам по себе си фактът, че на Кръглата маса "Диалози с Чехов. 100 години по-късно" се събраха 16 представители на 6 страни, около 35 български учени - литератори, езиковеди, преводачи, а няколко заявили участието си гости от чужбина не пристигнаха по "технически" причини - съвпадение с други ангажименти.

Други учени обаче успяха да дойдат безпроблемно и то не кои да е. Гост на софийския форум бе председателят на Чеховската комисия към Руската академия на науките и може би най-големият съвременен чеховед, проф. дфн Владимир Катаев, ръководител на Катедрата по история на руската литература на ХIХ век при Московския университет "М. В. Ломоносов". Той изнесе пленарен доклад на тема "Предсказанията на Чехов", говорейки за вписването на последния класик от ХIХ век в съвременната постмодерна ситуация чрез кавърверсиите на негови творби и за чисто поетологичните, но и идеологически "прогнози", откриваеми в текстовете му. Другият пленарен доклад представи ст.н.с. от Държавния институт за изкуствознание при Министерството на културата на Руската федерация Татяна Шах-Азизова, чиято ранна монография "Чехов и западноевропейската драма на неговото време" и до днес е основен метатекст върху Чехов, познат на няколко поколения изследователи. Изказването й носеше предизвикателното заглавие: "Театърът на Чехов. История и география". По този начин се очертаха и основните научни направления, формализирани в двете секции на форума: "Чехов и литературата" и "Чехов и театърът".
Сред коментаторите на Чеховата проза се откроиха доайените на българската русистика Георги Германов, Иван Цветков и Евдокия Метева, която проследи рецепцията на класика от българската култура, а още Никола Георгиев с компаративистичното проблематизиране на наратива у Чехов и Лесков, и Петко Троев с колоремата у късния Чехов. Дечка Чавдарова от Шуменския университет акцентира върху руската идея и нейното почти неочаквано концептуализиране в творчеството на автора, Светлозар Игов аргументира жанра на "Драма по време на лов" като роман, а Таня Атанасова от Пловдивския университет представи траекториите на детството в прозата на Чехов - една многоаспектна и сложна за систематизиране тема. В попълването на поетологичните ракурси в разказите и повестите на Чехов се включиха Румяна Корсемова (СУ) с херменевтичен подход към знаменитата творба "Черният монах", Христо Манолакев (БАН) с възглед за каноничността на Чехов и Людмил Димитров (СУ) с опит да проследи драматургичното мислене на Чехов в прозата му с примери от разказа "Хористка". Като даровит преводач на руска класика, Илиана Владова (СУ), оправда необходимостта от актуализиране на "българския" Чехов. Необходимо е да спомена и докладите на Галина Петкова (СУ) за чеховеда П. М. Бицили и на Нина Пантелеева за хронотопа в прозата на автора. Ренета Божанкова (СУ) представи полемичен възглед за това на кой век принадлежи Чехов в периодизацията на руската литература. Магистрантите от специалност "Руско литературознание" при СУ П. Стоянов и Д. Михайлов говориха съответно за раждането на Чеховия разказ в теоретичен аспект и за мистиката у Пушкин и Чехов през "Майсторът на ковчези" и "Цигулката на Ротшилд". А. Вълчева, магистрант от същата специалност, обоснова словото като мълчание и мълчанието като слово в драматургията на Чехов.
Сред чуждестранните участници в дебата върху прозата на класика се включиха: Юлия Фазлеева (Германия), която преекспонира "вечните образи" в интерпретацията на Чехов; Рита Спивак и Анна Арустамова от Перм (Русия) с доклади за смирението у Чехов и за мотива "заминаване в Америка" в руската литература от времето на писателя. Галина Гумьонная от Нижни Новгород класифицира цитатите от Пушкин в прозата на Чехов, а докладът на Никита Нанков (САЩ) интерпретира разказа "Мечти" през проблема за идентификацията.
Голямата изненада на Кръглата маса беше мощната група русистки - литературоведки и лингвистки - от съседна Турция. Зейнеп Зафер и Чичак Афандиева от Анкарския държавен университет говориха за турските преводи на Чехов и за турцизмите в пиесите му, което почти убеди руснаците, че Чехов е велик турски писател, назнайващ и руски език. Емине Инанър от Истанбул представи аспекти от влиянието на Чехов върху творчеството на класически турски автори, а Гьонул Узели и Тюркан Олджай, също от Истанбул, разгледаха в изкуствоведски и рецептивен план същността на новаторството на Чеховата драматургия и оригиналния подход към пиесите му на турска сцена.
По същество със споменаването на три от турските доклади преминах и към работата на втората секция на Кръглата маса, "Чехов и театърът". Почетни гости от Русия в този профил бяха проф. Валерий Милдон с оригинална визия за жанра на Чеховите пиеси и Виктор Гулченко, директор на Международната Чехова театрална лаборатория, с твърде оригиналния текст "Космизмът на "Вишнева градина". Изтъкнатата русистка от Бърненския университет "Масарик" (Чехия), проф. Дануше Кшицова, направи типологично сравнение между драматургията на Чехов и Ибсен, а проф. Герард Гузлак от Бидгошч (Полша) представи една успешна сценична интерпретация на "Вуйчо Ваньо" на полска сцена. Андрей Журавльов (Нижни Новгород) засегна оригиналния въпрос за вторичната драматизация в драмите на автора, а Вадим Полонски от Института за литература при РАН (Москва) направи наблюдения върху влиянието на Чеховата поетика на драматургията на руските символисти. В секцията участваха и Денка Кръстева (ШУ) с доклад за флоралистичния код в комедията "Чайка", Николай Нейчев (ПУ) с възглед за апофатичното в драматургията ма Чехов и Румяна Евтимова (СУ) с Чеховите предизвикателства към постмодернистичната драма. В подобен, но съвсем конкретен аспект Магдалена Костова-Панайотова открои оригиналността на пиесата "Чайка" от Акунин. Единственият поглед към присъствието на Чеховите сюжети в съвременното руско кино представи компетентният доклад на Геновева Димитрова.
Триумфален завършек на Кръглата маса бе дискусията между теоретици и практици на българския театър, в която се включиха Виолета Дечева, Маргарита Младенова, Иван Добчев и Пламен Марков. Особено се открои изказването на проф. Маргарита Младенова, представила пътя на режисьорското си проникване в Чеховата драматургична поетика по време на работата си върху "Програма Чехов" в ТР "Сфумато". Иван Добчев анализира "Театърът на Треплев", Пламен Марков обоснова оригинален подход към творчеството на Чехов в обучението на студенти по актьорско майсторство. Виолета Дечева очерта чеховските търсения в посткомунистическия театър у нас.
Особен акцент в съпътващата програма на форума бяха знаменитият спектакъл "Три сестри" на Стоян Камбарев в театър "София" и програмата на Българската национална филмотека "Чехов и киното", включила пет класически екранизации в кино "Одеон".

Людмил Димитров





Международна кръгла маса, София, СУ Св. Климент Охридски, 26-27 май 2004 г.