След утрешния ден е вторият голям хит на пролетно-летния сезон, дело на немски режисьор (първият бе "Троя" на Волфганг Петерсен). Роденият в Щутгарт кинематографист Роланд Емерих спечели своята популярност и холивудска слава след успеха на блокбастърите "Старгейт" и "Денят на независимостта". Със слабия римейк "Годзила" и с плоския епос "Патриотът" той загуби голяма част от почитателите си. Новият му филм е шанс за изкупление.
Човечеството отново трябва да се бори с неравностоен противник, но сега това не са извънземни, мутирали игуани или коравосърдечни англичани, а самият климат... Безотговорното отношение на хората към природата довежда до екологичен дисбаланс, в резултат на който светът е "атакуван" от яростни и непредсказуеми бедствия - урагани, земетресения, градушки, колосални наводнения. Скоростното настъпване на нов ледников период е единственото, което може да върне климатичното равновесие на Земята.
Този път героите на Емерих не се опитват да предотвратят кризата, тъй като катаклизмът е необратим. Може би именно тази е причината "След утрешния ден" да е далеч по-малко наивен от повечето филми-катастрофи. За сметка на това моралният казус е приоритет - късно е да спасим цивилизацията си, но все още можем да помогнем на хората. С тази отговорност е натоварен климатологът Джак Хол (Денис Куейд).
Необходими са повече от два часа екранно време, за да дойде оптимистично-патетичният финал. Въпреки преувеличения от научна гледна точка фантастичен сюжет, филмът притежава визуално съвършенство, прилично актьорско изпълнение и познато, но смислено послание.

Благой Д. Иванов