Constanta

Новата книга на проф. Вера Найденова е тъничка - 155 страници. Но респектира. Поне мен. В два аспекта: 1. тя е документ за почти уникално у нас критическо постоянство в интереса към една от най-интересните европейски кинематографии; 2. писането й е не само компетентно, а и любовно. Закономерно тя се полага в жанра "критически дневник".
Унгарското кино, което днес рядко гастролира на български екран, е своеобразен феномен, при това не отскоро - в неизтощимата си авангардистка енергия, в трескавото търсачество на художествен интегритет между социално и естетическо, в задружието и континюитета на своите автори - класици и младоци... Дванайсетте глави на книгата (има още предговор и две приложения) обемат писаното от критичката през годините - както по повод на годишните прегледи на унгарското кино, така и в разговори, портрети, рецензии, лекции. Както самата пише в интимно-темпераментния си предговор: "По-голямата част от събраните тук текстове са публикувани в три предишни мои книги. Изкушението да ги представя заедно е, надявам се, разбираемо. Чрез целостта по-добре се откроява трайността на интереса, продължителността на усилието. И съответно характерът на унгарското кино в разглеждания период. Така написаното има повече шанс и за друго - да се вгради, макар и като тънка, скромна нишка в диалога между българската и унгарската култура". Тъй като отделните текстове не са датирани, естествено, помислих си, че Вера Найденова ги е редактирала допълнително, независимо че прочетох в предговора и това: "Няма да скрия колебанието си между възможността (задължението) да напиша изцяло нова книга, по-добре да подредя знанията си, да ги осъвременя. И все пак останах при първоначалната си идея - да запазя преди написаното в автентичния му вид, близко до горещото ми възприятие, при "случването на филмите" и на цялостния кинематографичен процес". На премиерата на книгата (26 май т. г. в Унгарския институт) обаче бях поразена от признанието й, че не е пипала нищо - писането й не само не изглежда архаично, а е увлекателно в своята универсалност. На свой ред пък ще призная, че ако по-ранните й текстове за унгарското кино днес са ценни с първооткривателската екзалтация или с естетската настойчивост на авторката, писаните през 90-те са не просто "любовен критически дискурс", а солидни рецептивни концепти върху "чуждото, превърнато в "чуждо-свое".
В днешно време, когато и в печата, и на книжния пазар се перчат какви ли не лустросани скудоумия за киното и неговия свят, аскетичното томче на Вера Найденова е автентично преживяване.

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Вера Найденова, "Унгарското кино 1968-2004.../ Критически дневник", 2004, издателство "Славена", Варна. Книгата е издадена с помощта на Унгарския културен институт в София.