Рей Чарлс

си отиде и ни остави с... Рей Чарлс. Yes indeed!

Той бе щедър музикант и не отнесе в отвъдното музиката си. Остави ни я. Остави я на своите "Soul Brothers", притаили в себе си Georgia. Той бе и изумителен стил в музиката. Знаеше го: в книгата си "Братко Рей" написа с най-добродушната усмивка за Джо Кокър - "Това момче като че ли ляга и става с плочите ми." What'd I Say!
Наричаха го King of the Soul; той се шегуваше с тези титли - най-добре, казваше, че се чувства на пианото, с микрофона пред себе си, с чашата уиски и вдъхновяващата лудост на звуците, които багреха неговата безкрайна нощ.
Come Rain Or Come Shine!
В пеенето му се извиваше по някакъв необясним начин походката на хищника. Той "дръпваше" и, абсолютно уверен, че е сграбчил още с първите тактове жертвите си отсреща, отпускаше хватката, и тогава започваше страхотният танц - дали той беше Drifing Blues или в 3/4 Time, дали At Newport или по неговото Lonely Avenue - какво значение имаше, всъщност!
Започна като имитатор на Нат Кинг Коул преди повече от половин век. Както обикновено се случва, неговата аура помести много повече от любимия му Нат. И песните му, повтаряни от кого ли не... What Have They Done To My Song!
Не сме вече в едно пространство с Рей Чарлс.
Рей Чарлс, We Can't Stop Loving You!


Култура