За една стара връзка

Стара като самото изкуство връзка е тази между изкуството и живота. Още в зората на вече отишлия си ХХ век хората, които са искали да правят модерно театрално изкуство, са смятали, че изкуството изобщо трябва да се сближи с живота. Връзката е ту агресивно скъсвана, ту драматично реформирана, ту иронично трансформирана. Ето че и в зората на новия век поставянето на този проблем отново е актуално за сръбската трупа на "Омен Театър", чието представление пита: Кое е по-истинско "Живот? Или театър?".
Спектакълът бе показан в рамките на Международния театрален фестивал "Варненско лято'2004".
Той разказва историята на немската художничка Шарлоте Саломон, живяла между двете войни, тъкмо когато връзката живот-изкуство е повече от всякога драматична. Заради еврейския си произход тя напуска нацистка Германия. Животът в семейството й, отделните личности и взаимоотношенията между тях напомнят историите на романтиците, в този смисъл изобщо на изкуството - в него повечето завършват живота си със самоубийство.
Представлението е черно-бяло. Червенокосата водеща завързва нишките на историята. Ясният сценичен разказ на действието е конструиран от отделни фрагменти, които нейната намеса подрежда хронологично. Всеки фрагмент в цялостния сюжет представя следващ период в историята и в този смисъл отделните парчета последователно я разгръщат. Показва се атмосферата в и живота на един художнически дом от това време на фона на зловещите политически събития. Прожекцията, танцът, пластическият жест са елементите, които де факто сглобяват целостта на драматичната история.
Актьорите са млади и ентусиазирани. Трупата на "Омен Театър" е видимо ангажирана в актуализацията на проблема за отношенията между политическото и личното. Впрочем проблем, с който все повече театрали в различни европейски страни отново се ангажират.
Дори, ако спектакълът не може да мине за особено оригинален от гледна точка на избора на сюжет или театрален израз, негово доста сериозно предимство е активността, емоционалността, заразителността на младата трупа в изпълнението, в избора на позиция и проблем, избягвайки лесните спекулации с темата за войната в бивша Югославия. Освен това представлението показа един симпатичен, макар и малък, фрагмент от търсенията на сръбския театър, за които в момента българската аудитория, за жалост, знае по-малко от всякога.

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Живот? Или театър?, постановка Гордана Лебович. Драматург и автор на текста Мария Караклаич. Композитор Игор Гостушки. Хореограф Галина Борисова. Сценограф Драгана Маркович. Костюми Драгана Огненович. Участват Ваня Ейдуш, Сена Джорджович, Надя Шаргин, Дамян Кецоевич, Янош Буш, Стефан Щерев, Милена Моравчевич, Драгана Алфиревич, Марко Милич. Народен театър и "Омен Театър" - Белград, Сърбия.