Да уцелиш говорителката

Една важна разлика между пресата и телевизията: вестникът е анонимна медиа, написаното с-крива автора; телевизията е персоналистична медиа, казаното от-крива говорителя (на новините). Не обаче казването-какво, а казването-как: няма вероятно друго място в телевизионния пейзаж, освен информационните емисии, където малките разлики да са от такова голямо значение, че да задават самото звучене на телевизията, да издават начина, по който тя иска да присъства (или бива възприемана) сред/от останалите. Лицата на екрана са рекламата, която препоръчва даден избор; говоренето на лицата от екрана е продуктът, който е бил препоръчан и който бива поставян на санкциониращ избор - отговаря или не на обещаното.
Следователно професията "говорител" е отговорна професия. А като че ли още повече професията "говорителка": мъжете в тукашното електронно-медийно пространство не са гледани така под лупа като жените. На тях им стига да са самоуверени и твърди (както Юксел Кадриев например), повече май не се иска. Докато жените са длъжни да будят симпатия у зрителя, да го прелъстяват, да го привличат, да флиртуват. Въобще те са, които задават духа на новините: предпочитанията се градят съобразно отношението към тях. Преди време Екип 1 и Екип 2 по БНТ се асоциираха не толкова с мъжете, които присъстваха някак като придатъци, а именно с двете дами: спокойната и плавна Емилия Иванова и темпераментната и дръзка Нери Терзиева. Поне тогава новините тежаха на плещите на говорителките.
Днес като че ли не е докрай така: казах вече за Юксел Кадриев, когото bTV оцени по достойнство и привлече в своя екип, неговият колега Николай Дойнов от "Нова телевизия" също не му отстъпва по професионализъм. Но не са само те: в другия новинарски екип на bTV точно Венелин Петков е този, който удържа емисията, докато Гена Трайкова е само за (без) цвят, на фона на който мъжът изпъква категорично и решително. За разлика от нея обаче Ани Салич вля в българските новини един нов стил: на майчинска загриженост, на топлота и съпричастност, на близост и задушевност. Не случайно точно тя прави в събота рубриката "Имало едно време" за деца, лишени от родителски грижи, с тежки съдби, след което призовава: "Това може да бъде вашата приказка, допишете я..." Надя Обретенова от Канал 1 (преди това в "Нова телевизия") също следва този модел: спомням си как искрено бе разстроена тя след трагедията с българските деца в река Лим в Черна гора. Прочее, учудва ме тази контрастност между Гена Трайкова и Ани Салич, която още търпят в bTV: срещу безстрастността на първата се изправя сърдечността на втората, което променя коренно звученето на новините на всеки 7 дни; все едно си си наложил да използваш през цялата седмица само студена вода, а след това си разрешаваш да пуснеш и топла.
В БНТ няма чак такива разлики между говорителките (изключвам Надя Обретенова, преминала през друга школа): и Радина Червенова, и Радинела Бусерска са съответни на медиата, в която се трудят - институция, и то държавна. Там новините се спускат, но ако Радина Червенова все пак запазва някакво отстранение, хладина по отношение на принудата да бъде институционална, то за Радинела Бусерска това не е проблем, напротив - тя натъртва, акцентира, гласът й преминава от дълбок към фалцетен регистър, всичко е подчинено на безпрекословността и категоричността на казването. Няма алтернатива, няма "особен поглед" - нещата са такива, каквито ги казвам, а ако някой друг твърди друго - той не е истинен, той не е прав. Сякаш говори не жив човек, а Голям брат; един Левитан в пола, който спуска директивите на вожда веднъж завинаги и окончателно. Ясно е защо човек понякога има усещането, че новините на Канал 1 са твърде официозни, следващи държавно-политическата-бюрократична линия.
Иначе стоят нещата в "Нова телевизия". Мия Сантова е същевременно топла, но и игрива: тя флиртува, закача се със зрителя, сякаш му казва: "Това е, което трябва да ти кажа, но ти не ми хващай прекалена вяра; знай, че всяка новина е пресята през много сита, за да стигне до мен, а чрез мен и до теб". Тъкмо това усещане за карнавалност прави информационната емисия на "Нова" така забавна и очарователна; като прибавим към нея и Галя Щърбева, която, личи, се опитва да прилича на класическите образци от CNN и BBC, мога без преувеличение да кажа, че ако някоя българска телевизия е съумяла да уцели говорителката в своите централни новини (без значение ротацията между тях), това е именно "Нова телевизия". Симпатичната закачливост на Мия Сантова, съчетана с професионалната отстраненост на Галя Щърбева и без бледото присъствие на Гена Трайкова, както и без дик(та)торското набиване на истината при Радинела Бусерска: съчетание, в което няма ония празноти, които обикновено карат зрителя да превключва канала, обръщайки безразлично гръб към програмата.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин