Изборът на Бжежински
Новата книга на Збигнев Бжежински закономерно предизвика огромен интерес по цял свят още със самото си излизане от печат. Малко са авторите, чиито трудове незабавно се превеждат на десетки езици, и в това отношение Бжежински вече се е утвърдил като един от законодателите на политологичната мода далеч отвъд границите на Съединените щати. "Изборът" се появи на български език броени седмици след американската му премиера като едно неволно, но изящно потвърждение за мощта на американската доминация в света. Струва ни се, тази бързина е напълно оправдана. Анализите на Бжежински засягат тъкмо днешния ден, който си заслужава да бъде осмислян, преди да се е превърнал в история. Дори когато динамиката на времето опровергава първоначалните ни идеи и хипотези. Например, тази книга приема за даден "безспорния военен успех" на Щатите в Ирак, когато първите читатели вече виждат почти толкова безспорния провал. Но стратегическото мислене на Бжежински по необходимост надхвърля конюнктурните промени и се опитва да предложи възглед за световната политика сега и за доста години напред. Такъв възглед не бива да бъде подценяван.

Позицията

"Изборът" е книга, която едновременно се вписва добре в общия дух на творчеството на своя автор и е различна по начина на внушението си. Бжежински е много по-персонален тук, отколкото където и да било другаде. В предишните му книги анализът е значително по-деперсонализиран и експлоатира една-единствена гледна точка - тази на американските стратегически интереси. Тук позицията на автора става доста по-нюансирана. На първо място, Бжежински е поляк - нещо, което и преди е било загатвано. Неубедителната аргументация, с която той е предпоставял сериозното място на Полша на "шахматната дъска", днес е продължена с търсенето на полската роля в евроинтеграционните процеси. Приятно е все пак да се види, че в "Изборът" най-сетне Бжежински поизоставя маниакалната русофобия, пронизала до крайност неговите анализи още от изследванията му с Карл Фридрих върху тоталитаризма преди половин век. Типично полската русофобска нагласа не е изчезнала, но е добила по-умерен вид.
На второ място, Бжежински е имигрант и това си проличава по предприетата от него атака срещу ксенофобията и евроамериканските страхове от второто велико преселение на народите към Първия свят. Бжежински настоява, че квалифицираната имигрантска работна ръка е необходима и незаменима за икономиките на богатите страни. Икономическият аргумент е подкрепен и от ценностен - няма логика, според която приветстваме свободното движение на стоки и капитали, а отричаме свободното движение на хора.
На трето място, Бжежински е европеец. Само това може да обясни патоса, с който той отстоява тезата за съвместната роля на Европа и Америка в глобалното регулиране на света. Противопоставянето между САЩ и Европа се третира като опасно; Бжежински не приема идеята за разделението на "стара" и "нова" Европа; напротив, той вижда в общите усилия на Америка и обединения Европейски съюз единствената гаранция срещу деградацията на света към хаос. На четвърто място, Бжежински е демократ - в смисъл на привърженик на Демократическата партия. Той последователно отхвърля огромна част от действията на сегашната републиканска администрация в Белия дом и не пропуска да подчертае, че многократно повтаряната реплика на президента Буш-младши "който не е с нас, е против нас", е популяризирана от Ленин. В известен смисъл книгата на Бжежински представлява синтезирано отрицание на републиканската стратегия за глобално налагане на американската воля по цял свят. Авторът не крие опасенията си, че тази стратегия може да обедини човечеството против Америка и да причини глобалното й изолиране.
На пето място, Бжежински е американски политически стратег. Той в никакъв случай не оспорва доминиращото място на Съединените щати в новия световен ред. Това място е нещо като аксиома и неизменна изходна точка на неговото търсене на стратегически решения. И ако критикува своите републикански колеги, то не е по отношение на целите, а по отношение на средствата и стратегическата ефективност. Онова, което ще се случи след 20 или 50 години, не му изглежда далечно и неопределимо, а напротив, предмет на рационално планиране и жизнена важност. Което отличава имперското мислене например от българската традиция на политика от днес за утре.
Споменатите особености имат голямо значение за правилното разбиране на новата книга на Бжежински. "Изборът" не е прозрение свише, а текст, който има автор; и този автор има своя позиция, своя гледна точка. А тя определя и подхода, и изводите, а в случая с Бжежински - навярно и поне част от политическото бъдеще на света.

Подходът

Основна методология на Бжежински, както и досега, си остава неореалистичният подход в изучаването на международните отношения, комбиниран с класическата геополитическа доктрина. Светът се намира в състояние на хаос, на Хобсова война на всеки срещу всеки и оцеляването на човечеството е възможно само при установяването на общ за всички ред от един просветен суверен, от една нова версия на Левиатан в лицето на Америка. Държавите са водещите играчи на световната сцена и се стремят да налагат своята воля над другите. Новият момент в тази рамка са процесите на глобализация, която се схваща като бурен прогрес на технологиите и комуникациите. В духа на неореализма Бжежински не приема политическата роля на икономическите субекти, на транснационалните корпорации или институциите на глобалното гражданско общество, и предпоставя необходимостта от политически субект на глобализацията. Такъв субект може да бъде открит само в Съединените щати: от една страна - поради ресурсната база на Америка, от друга, поради адекватната й ценностна система. Разглежданият модел все пак не е абсолютен, защото самият Бжежински споменава за възникващите в неговия контекст трудно разрешими антиномии - между изискването за модерен тип суверенна хегемония и раждащата се глобална отворена общност; между ценностите на демокрацията и императивите на американската глобална власт. Проблеми от такъв характер предопределят и по-внимателното боравене с абстрактни единици, като народи и територии, зад които се крият чисто човешки нагласи и очаквания.
Бжежински сравнява и анализира държавите в световната система по един традиционен за него начин. Демографският фактор се отчита като показател за относителната стабилност, перспективи и бъдещо значение на отделните нации. Относителната сила на нациите пък се извежда от динамиката на брутния вътрешен продукт и (което е много важно) от разходите за въоръжение (отбрана). Ще посочим един интересен детайл, който говори за постепенна хуманизация на патентования от Бжежински тип анализ - въпросният БВП най-често се пресмята на глава от населението, а не, както дотогава, като съвкупна стойност за държавата. Забелязва се и още едно нововъведение, а именно наченките на социокултурен анализ на отделните страни, на вглеждане в местните традиции и отношение към базови ценностни нагласи. Макар и на доста примитивно ниво, този интерес към културния фактор бележи еволюция към по-хуманна рамка на мислене. Промяната, разбира се, не е самоцелна, тя има своя смисъл от гледна точка на променения възглед на Бжежински за ефективната американска политическа стратегия по време, когато Студената война отдавна е назад в историята. Именно затова той се интересува от културата: та не е ли универсалната културна съблазън на Америка - музиката, филмите, дори хамбургерите - доста мощен инструмент за влияние.

Възгледът

"Изборът" е част от разгорещения политически (и политологичен) дебат в Америка за бъдещето на глобалната й политика. Този дебат покрива изключително широк спектър от алтернативи, като се почне от "ястребовия" безпощаден милитаризъм на Робърт Кейгън и се стигне до "гълъбовия" безпощаден пацифизъм на Ноам Чомски. Бжежински, разбира се, не би могъл да приеме позицията на Чомски, влечаща след себе си ненавиждания от неореалистите глобален анархизъм. Но Бжежински се обявява и против радикализма, с който хора като Кейгън обявяват Европа за излишен съюзник на Америка, а светът като цяло - за обект на необходимо американско господство. Не че Бжежински не споделя част от идеите на Кейгън. Но той е убеден в тяхната неефективност. Демокрацията, световната демокрация от американски тип е най-добрата, по това няма съмнение. Но тя има своите граници. И те в известна степен са граници на човешката адаптивност към нея. Следователно грубият безогледен подход, подходът на "слона в стъкларския магазин" няма да доведе до трайно налагане на демокрацията, а в най-добрия случай до траен антиамериканизъм. Нужно е институционално мислене от европейски тип, политика на припокриващи се съюзи и споделена отговорност, а не скалъпени ad hoc "коалиции на желаещите", които да бъдат разпознавани като творчески псевдоним на някаква иманентна американска агресия. В света вече съществува контракредо на американската доминация, но то не може да представлява алтернатива, защото не е позитивно дефинирано, не съдържа собствена стратегия, то е антиглобалистко и по екстраполация - антиамериканско. Бжежински е диалектик. Той добре знае, че тезата поражда антитеза; и че всяко господство, включително американското, някой ден ще приключи. Въпросът за него е как да се запази американското лидерство, американското глобално влияние в ситуация, която е силно благоприятна за неговото разширяване, но в перспектива ще става все по-неблагоприятна. Идеите на Кейгън не биха постигнали такъв ефект. Според Бжежински те биха превърнали Америка в обсадена крепост, а не в бленуван град на хълма.
Аргументацията оттук нататък не е геополитическа, тя е почти теологична. Геополитиката става теополитика. Във фокуса сякаш стои знаменитата мисъл на Ричард Хофстадър за съдбата на Америка не да има идеология, а да бъде идеология. Месианската природа на американската идеология е фактор, който не бива да пренебрегват радикалите, ако искат американската доминация да има стратегическа перспектива. Бжежински поддържа, че една американска политика, която се основава само на защитаването на интереси, няма да е дълготрайна. Америка има мисия, която се е породила още по времето на първите заселници. И тази мисия е възложена от Бога. Имперското съществуване е невъзможно без съзнание за божествена промисъл в делата на политиците. Демокрацията е политическата форма на божествената истина, която трябва да бъде разпространена върху всички хора. През цялата си книга Бжежински повтаря и развива две основни тези - че Америка трябва да регулира и направлява света; и че без Америка светът е обречен на глобален безпорядък. В теологичния контекст на автора това звучи така: Америка е Бог и другите трябва да приемат този Бог, за да бъдат спасени. Но спасението, съвсем според протестантската доктрина, е индивидуален избор, то не бива да се натрапва във вид на глобално господство. Затова и Америка не бива да действа според рецептите на "ястребите", а да проповядва и отстоява истината в името на спасението на човечеството.
Последното изречение на книгата е много знаменателно в това отношение. Традиционното "God bless America" е заменено с "America bless the world"; вместо "Бог да благослови Америка" имаме "Нека Америка да озарява света". Изборът, за който говори Бжежински, вече не е първоначалният за Америка избор между глобално господство и глобално лидерство. Това е избор за човечеството между бавно рухване в пламъците на глобалния безпорядък и спасение чрез божествената истина.
Има няколко места в книгата, в които Бжежински подсказва, че не е такъв фанатик на вярата, за какъвто можем да го помислим. Макар често да се позовава на поуките от 11 септември, той почти не употребява израза "война с тероризма". И то поради една елементарна причина, която за мощен политолог като него е естествена - тероризмът е техника за постигане на политически цели; да се води война срещу тероризма е абсурдно - все едно по времето на Хитлер някой да води война срещу блицкрига. И още едно обстоятелство, което внезапно дистанцира автора от неговия текст и разкрива една много по-реална позиция. Бжежински цитира европейски анализатор, който отбелязва по адрес на световните свръхсили, че за тях вече няма врагове, а само бунтовници, терористи и бандитски държави; те вече не се бият, а просто наказват; те вече не водят войни, а просто въздават мир. Накрая Бжежински пише как се изкушава да добави: "те не нападат другите държави, а просто ги освобождават". В тази цинична ирония е ключът към твърде важното за нас разграничение между това, какво ни казва една книга, и това, какво иска да ни каже. На този, който може да чете.

Борис Попиванов
Георги Киряков



Борис Попиванов е роден 1981 г. Завършил специалност Политология в СУ "Св. Кл. Охридски". Автор на публикации в научния и периодичния печат.

Георги Киряков е роден 1973 г. Завършил специалност Педагогика и специалност Политология в СУ "Св. Кл. Охридски". Автор на публикации в периодичния печат.

Збигнев Бжежински.
Изборът: Глобално господство или глобално лидерство.
Превод от английски Кольо Коев.
С., Обсидиан, 2004