Стилът е смърт за художника

Анжела Минкова откри своята изложба сама. Още в началото на словото си, за да поеме съзнателно и напълно тази отговорност, тя цитира Ортега-и-Гасет: "Първият художник е избрал да стане такъв, защото всички останали начини не са му се нравили. Това е избор между предоставените начини да бъдем хора. А ако съществуващите възможности не ни задоволяват - това изцяло е личен проблем".
Художничката ни предлага, както тя сама ги представя, "своите несъвършени опити и борби със стилове", заемайки страната на тези, които смятат, че "стилът е смърт за художника". Нейното платно "Винаги има един № по-голям" потвърждава идеята, че самият художник може би е само материал - четка и палитра на вдъхновението, което се изразява чрез него и което му позволява, в замяна на това, и той на свой ред да бъде вдъхновение за следващите. Навремето У. Блейк с горчивина е заподозрял, че Ангелите имат суетата да говорят за себе си като за единствено мъдрите. Платната "Понякога", "На врата на всеки окачихме по една птица", както и "Посещение", са мненията на автора по този въпрос сега. Ангелските крила - този толкова популярен елемент от религиозните атрибути, тиражиран допълнително напоследък в редица реклами, поздравителни картички, дори сценични решения в съвременния български театър, присъства и в керамичната скулптура "...И още" ("Амбиция"), вече в цялата си тежест. Огромни тежки крила са прикрепени с цялата си монументална мощ към раменете на един немощен, може би Икар, обричайки го по съдба на Сизиф. Но, разбира се, това са само символи.
В художническия и емоционален опит на Анжела Минкова персонажите на Музите-Вдъхновителки не отстъпват по скромност на Ангелите. Докосването на Музата в "Триумение" превръща Спящата красавица в динамичен процес. Богатството от светлосенки вътре в действието на платното "Те казаха" ни припомня идеята, че много преди Ренесанса Нощта е напуснала фона на рисуваните картини, за да влезе в реален художествен конфликт със светлината, излъчвана от изображението на главния герой - в случая Музата. Е, все пак законът на тяхното (на музите) битие е да не правят нищо... Заетостта със себе си е законът на нашето битие. Но ако обърнем ролите, използвайки за помощ огледалото от картината "Ти", тогава антиподът на техния "Аз" вече не е нашият "Аз". Антиподът на "You" вече не е "I", а "Me".
Леглото - както огласява една италианска поговорка - е операта на бедняка. Цветът - както е заключил известният изследовател на сънищата Калвин Хол - не носи информация за личността на спящия. В монохромния и квадратен формат "Без думи", от една страна, всичко е точно както би трябвало да бъде, а от друга - нещо определено не е наред. Ако затворим очи (сюжетът сам ни подвежда в тази посока - това е спалня, в която се спи), може би ще открием, че вътрешният свят, който разчитаме зад затворените си клепачи, има по-висше значение от онова, което сме разчели с отворени очи: че в тази спалня вече е спано и че прекомерната близост поражда презрение.
В качествено нов живописен етап навлиза Анжела Минкова с работата си "Тя (Кодучева) като жена". Тук чистото възприятие на цвета поглъща понятието и символа. И цветът вече носи определена информация за личността на спящия. Авторката, вероятно за да предпази и себе си, неутрализира страха ни да наблюдаваме пряко реалността на едно лице, реалност доста по-широка от уютния свят на символите, в който умът, този еснаф на интелектуалността, ни съблазнява с комфорт и удобства. Символът, който услужливо се предлага на нашия ум, навлиза от десния край на платното, успешно замествайки и отсъстващата рамка. Това е ръката и четката на художника, нарисувал това лице...
Дали човек е мярка за всички неща? Или може би Небето е мярка? Или може би авторът? Мярката, дала името на тази изложба, е зададена двусмислено в две картини, именувани "Отражението знае повече". Отражението е мярката на нещата, според Анжела Минкова.
"За разлика от лудите, ние винаги можем да се завърнем към успокоителната баналност на ежедневието" - е казал О. Хъксли преди около половин век. "Пожелавам на всички, които се стремят към спасение и успех, да заповядат в двора на вино, пръжки и ягоди" - вероятно за да угоди на различните хранителни режими, които изповядваме, намери за добре да ни прикани Анжела Минкова в края на речта си за откритата вече изложба.

Христо Николов-Ричката,
приятел и ценител на Анжела Минкова


Текстът публикуваме със съкращения.





Анжела Минкова, Отражението знае повече - живопис и керамика. Галерия Астри, 8-23 юни 2004.