Честито!

Национална награда Христо Г. Данов 2004
I. Голяма награда за цялостен принос
Владко Мурдаров
- в областта на превода на немскоезичната литература

II. Българска художествена литература
Иван Теофилов
за "Инфинитив", стихове, ИК "Жанет-45"

III. Преводна художествена литература
Иглика Василева
за "Одисей" на Джеймс Джойс

IV. Хуманитаристика
Цочо Бояджиев
за превода на "Summa Theologiae. Том I", Тома Аквински, ИК "Изток-Запад"

V. Изкуство на книгата
Яна Левиева
за "Поезия на планините и водите (Старокитайска поезия)", ИК "Стигмати"; "Безсъдбовност" - Имре Кертес, "Легенда на легендите" - Исмаил Кадаре, ИК "Стигмати" и ИК "Жанет - 45"

VI. Издание за деца
Людмил Станев и Красимир Добрев
за "Малка нощна приказка", "Ателие 89" - Варна

VII. Книгоразпространение
Книжарница "Нисим"


VIII. Представяне на българската книга
Бойко Пенчев
, редактор на рубриката "На фокус", в. "Литературен вестник"

IX. Библиотеки и библиотечно дело
Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна.


X. Електронно издаване и нови технологии
Liter Net - уебсайт http://liternet.bg



Полупразник

Заради лошото време церемонията по връчването на наградите бе проведена в музея "Христо Г. Данов" в Стария Пловдив (18 т.м.) В къщата седяха случайни хора, номинираните бяха в двора, под дъжда. Кой е победителят в дадена категория, се разбираше по шепота на навалицата. Беглите мотивации за наградата звучаха неловко-загадъчно... Чух някак си приветственото мънкане на културния министър, но нито словото му беше твърде оригинално, нито проф. Абрашев ме убеди, че се справя с публичните си задължения без запъване и засичане. Коктейлът после - евтиничък. Общ празничен дух липсваше.
Много от присъдените от журито с председател доц. дфн Клео Протохристова награди можеха да бъдат изчислени предварително - както поради безапелационната стойност на някои номинирани, така и поради колегиални, регионални (или направо приятелски) пристрастия. Не мога да отрека достатъчно силните тази година номинации, имам обаче някои чисто процедурни съображения:
- Защо в раздел "Хуманитаристика" бяха номинирани едновременно издателства, автори на оригинални български научни трудове, преводачи и дори роман? Същото недоумение би могло да се отнесе и към ред други категории, където състезанието между личности и институции си остава необосновано.
- Защо номинацията в раздел "Преводна художествена литература", включваща едновременно ИК "Фама" и Иглика Василева за превода на "Одисей" на Джеймс Джойс, беше "разцепена" и наградата бе получена единствено от великолепната преводачка, но не и от великолепните издатели?
- Каква е компетентността на официалния представител на СБХ в журито, та да гласува награди в категории като "Библиотеки и библиотечно дело", примерно? Този въпрос може да засегне и други членове на журито в гласа им по други категории?
Добре би било идните процедури по номинация да бъдат поправени поне в този подсказан не само от мен план. Иначе ще се окаже, че наградите "Христо Г. Данов", получени тази година от проф. Цочо Бояджиев, Иглика Василева и др., нахалост са придали авторитет на начинанието.

М.Б.