Природа, живопис и дървопластика
За четвърти пореден път край язовир Росица до Павликени се проведе международният симпозиум по дървопластика "Росица" (25 май - 4 юни 2004). От миналата година той разшири очертанията си и вече приема и живописци. Международното участие във всички издания на симпозиума до момента е изцяло балканско и така с всяка година се затвърждава значението му в общорегионален контекст. Досега в него са работили известни художници от Румъния, Македония, Сърбия и Черна гора, Босна и Херцеговина. Освен утвърдени имена, са канени и съвсем млади хора.
Основна движеща сила в организирането и поддържането на доброто ниво на симпозиума са габровският художник Иван Кънчев и павликенският фотограф Петко Йончев - главен спонсор (фирма "Фарвут").
Пленерната живопис най-точно е отразила особеностите на мястото, докато композициите в дърво по-скоро са плод на абстрактното и комбинативното мислене на участниците. Крайният вариант на дървопластиките до голяма степен зависи и от природните характеристики и форми на материала. Дървото се прилага традиционно за декоративна украса на жилищни, обществени и култови сгради. Днес пластичните му интерпретации се доближават по-скоро до скулптурата. В България обаче все по-рядко се забелязва дървесната употреба с тази цел и само още на едно-две места се организират подобни "срещи на открито". Именно това определя важността на симпозиума "Росица".
Интересно е да се наблюдава начинът на работа на участниците от различните балкански страни. До известна степен подходът им е сходен, но в същото време произведенията са разнообразни. Любопитен е фактът, че някои от художниците, утвърдени като живописци, се изкушават да поработят в дърво. В случая така се е получило с Иван Милев, открил в дървесния ствол женски торс, и с Хинко Хинков, изработил причудлива змиевидна мотика.
Акцентът тази година е върху комбинацията от дърво и метал, макар и металът да се ограничава в съвсем малки детайли. Скулпторът Емил Попов, който традиционно работи в метал и камък, сега се е отдал на дървото в своето "Цяло". Изработена от разцепен дънер, мащабната абстрактна композиция има символичен характер, подсказан и от заглавието. Емил Бачийски е създал няколко работи, отличаващи се с причудливи комбинации от дърво и метални "пръчки". Въпреки че до последно не беше ясно как точно ще изглеждат, близките до натурата човешки фигури на Пламен Аврамов зададоха различно измерение на симпозиума - от преобладаващо абстрактни до момента композиции, като тези на Иван Кънчев, Димитър Илиев от сръбския Димитровград или Марин Флоров, той завива към антропоморфни форми. Седяща човешка фигура, но доста по-схематична, е изработил и Гълъбин Христов. Една от най-интересните работи, естествено, се е получила спонтанно. Това е композицията "Акробати" на Чавдар Велчев. Двете фигури, взаимно поддържащи се в своята игра, образуват "огледална" конфигурация.
В "човешката" линия се вписват и работите на румънеца Думитру Козма, които донякъде можем да свържем с африканската пластична традиция. В своята глава и женски торс той е "декорирал" обработената повърхност на дървото с плътно забити един до друг гвоздеи и метални вериги.
Вече се превръща в практика участници от минали издания на симпозиума да го посещават и през следващи години и също да се включват в работата. Така този път създадоха своите дървопластики Горан Бзенич и Марин Флоров.
Живописта, както вече отбелязах, отразява предимно природните дадености на местността. Хинко Хинков ги е пресъздал най-реалистично в пейзажите си, включили къщи и църква от близките села. В композициите на Мариета Конова горите и язовира са опоетизирани по един, колоритно близък до фовизма, начин. Михаило Ракита от Босна и Херцеговина е съсредоточил вниманието си върху скалите, които в платната му са се превърнали в компактни, наситени в зелено, пластични маси. Иван Милев е представил типични за него терени, както и няколко природни композиции, нарисувани върху дърво, а Цветан Колев отново е населил картинното пространство с множество герои, съпътствани от текст.
Колоритно и смислово плътната живопис на Джеорджиана Козма от Румъния е основана на християнската символика, изведена до знак (кръст, риба, потир). С всяка година нивото на симпозиума "Росица" става все по-високо, което предизвиква респект към неговите организатори. До края на юни произведенията отново са подредени в изложба в читалището на Павликени. А според изградилата се традиция и нарасналото му значение, те ще бъдат показани и в София в края на годината.

Светла Петкова