Софийски музикални седмици

Идеите на камерното общуване
Без звездно присъствие, но интересни по замисъл се оказаха камерните концерти на фестивала. "Непознатият Вагнер" бе мотото на концертната програма, изнесена от Атанас Куртев и негови студенти. Запознахме се с различни творби за пиано от оперния реформатор. Събитието бе безспорен стимул за младите таланти в техния музикантски и артистичен път. Майсторски обагрена темброво от Георги Гаджев бе "Страница от албум за Бети Шот" (1875), размах и контраст в емоционалните състояния постигна Георгия Петрова в Голяма соната (1832). Проникновеността на миниатюрата "При черните лебеди" (1861) предаде с дълбочина Георги Черкин.
Събитие за мен бе изпълнението на Михаил Стоянов на цикъла Ludus Tonalis (1942) от Паул Хиндемит. 11-те интерлюдии и 12 фуги, рамкирани от Praeludium и Postludium изискват феноменална музикантска памет. Баланс между интелектуалното и емоционалното и овладян пианизъм са необходими, за да се пресъздаде богатата, мигновено сменяща се образност.
Георги Славчев изнесе рецитал с творби от романтици. Жанрова зрялост диференцира произведенията на Дворжак - Четири пиеси, оп. 52, "Хумореска", "Фуриант", оп.42 и "Еклог". Славчев изпълни миниатюрите от Шуберт-Лист: "Гретхен на чекръка", "По водата" и "Горски цар" виртуозно и с релефно водене на всички линии, а накрая Соната опус 5 - 3 от Йоханес Брамс. Рядко може да се усети дори у утвърдени "брамсисти" такава поезия във втората част на сонатата.
Отново под знака на младостта беше полското участие в Седмиците: Ева Бартман, виола, и Агата Южвяк, пиано. Най-въздействащи бяха пиесите от композитори, техни сънародници - "Песен на Роксана" и "Танц" от Шимановски, "Полски каприз" от Бацевич, Серенада от Карлович и "Мечтание" на Виенявски. За съжаление малобройна публика удостои първоюнския концерт. А на сцената излезе 15-годишно дарование - цигуларката Александра Конунова от Кишинев. Респектира лекотата, с която тя изсвири сложната за възрастта си програма: Изаи (Трета солова соната) - виртуозно и прецизно, Брамсовите "Унгарски танци" прозвучаха с усет и свобода, а Сонатата от Франк създаде вълнуващи мигове. Великолепен "съмишленик" в концерта бе пианистката Виолета Попова. Дуото млади музиканти - Веселин Гелев, цигулка, и неговата сестра Сребра Гелева, пиано, направиха реверанс към американската музика и годишнината на Чарлс Айвс - 130 от рождението и 50 години от неговата смърт. Подборът включи сонати от Айвс, Джон Корилиано, Аарон Копланд и "Road Movies" (1995) на Джон Адамс - почти непознати в България. Истински шедьовър бе изпълнението на последната композиция, където ансамбълът постигна безрезервно съвършенство в остинатния ритмичен рисунък, типичен за стила на композитора.
100-годишнината от рождението на Любомир Пипков "звуча" в концерта на Павел Герджиков и Евгения Симеонова с 18 песни от композитора. Ето случай, в който творческата и изпълнителската идея сякаш никога не са се разделяли. Дълбочината, с която Герджиков бе навлязал в звуковата и поетична материя, е изключителна. "Любовта на хамалина" по Атанас Далчев, "Конници" по Никола Фурнаджиев", "Малка балада за три реки" по Гарсия Лорка , "Чуди се баба, мае се"... Наново и наново присъстващите преоткриваха музиканта и интелектуалеца Любомир Пипков.
В концерта по повод 130-годишнината на Арнолд Шьонберг и 100-годишнината на Луиджи Далапикола Роксана Богданова за пореден път показа, че е пианистка със сериозно присъствие в новата музика. Нейният прочит на Три клавирни пиеси, оп.11 и Сюита, оп.25 от Шьонберг бе стилен, с верен вкус. Пет песни, оп.6 от същия автор ни представиха Людмила Хаджиева, сопран, и Светослав Лазаров, пиано.
Луиджи Далапикола бе "показан" също с инструментални и вокални опуси: Два етюда за цигулка и пиано изсвириха Александра Боянова и пианистката Ганка Неделчева. Росица Панайотова-Григорова, сопран, бе на висота в "Три поеми за глас и пиано" (1949), където майсторски й партнираше на пиано Григор Паликаров, а Ганка Неделчева завърши концерта с виртуозното си изпълнение на Канонична сонатина за пиано (1943).
Двете квартетни вечери бяха на струнен квартет "Терпсикорд" и квартет "Антон Брукнер". Швейцарските гости от "Терпсикорд" показаха, че са сериозна камерна формация. Във втория струнен квартет от Любомир Пипков се открои тембровата полифония на фактурата. Представен бе и швейцарският композитор Ролан Мозер (1943) с пиеса от началото на 70-те години, а разгърнатият втори струнен квартет от Шуман прозвуча като камерна симфония.
Другият квартетен ансамбъл препълни залата. "Брукнер"-квартет е формация на водачите в оркестъра в Линц. Струнният квартет в до минор от великия симфоник, досега неизпълняван у нас, бе подарък за българската публика. След тази ранна за композитора творба, някак естествено последваха Квартет, оп. 18 - 6 от Бетховен и мащабният Шубертов квартет "Смъртта и момичето". Допадна ми верният вкус на музикантите, на места липсваше достатъчно прецизност. Сонати от Вебер за флейта и пиано (в оригинал за цигулка и пиано) предложиха Лидия Ошавкова, флейта, и Борислава Танева, пиано. И двете изпълниха нелеката задача да пресъздадат виртуозното и бляскавото примесено с кристалната чистота на стила, където не може да скриеш и най-малкия недостатък. Гъвкавата мелодична линия на флейтата се допълваше от клавирните пасажи, изпълнени със завидна артикулация.

Лили Николова