В памет на Лидия Кутева
Павлина Доковска и Евгения-Мария Попова - две известни български инструменталистки - изпълниха творби от Шуман (Сонати за пиано и цигулка оп. 105 и 121 и Фантазия оп. 131р обр. Крайслер) - на 16 юни в рамките на 9-я Салон на изкуствата. Това беше вторият от двата концерта, които Доковска посвети на паметта на любимата си учителка. Имаше, струва ми се, една символична нишка, свързваща двете програми: първата - като горестен размисъл, който се извисява до Траурния марш от Си бемол минорната соната на Шопен и преминава в светлия ефир на импресията на Дебюси; втората - светлата радост от спомена за общуването с голямата личност. Така усетих сюжетната връзка между двете паметни вечери. Музиката на Шуман е особено подходяща за това с откритата си емоционалност.
Изключително трудни са творбите на Шуман за цигулка и пиано. Освен специфичната фразировка - мощни емоционални изблици и внезапно меко туше като израз на пламенната душа на гениалния композитор, фактурата им е твърде "клавирна". Изсвирването на тази музика изисква идеално сработване на дуото, съответна емоционална нагласа, висша тонова култура и блестяща артикулация. Струва ми се, че двете големи музикантки не са имали достатъчно време за детайлна работа. Емоционалният свят на Шуман очевидно им е близък, но по-скоро като идея. Липсваше пластичност на фразата. Компенсираха я мощни динамични контрасти, но без мекото вътрешно присъствие на прехода. Това придаде на творбите повече рационалност, отколкото фантазност. От друга страна, търсената приказност във Фантазията на моменти отстъпваше (особено в партията на цигулката) на игрива салонност ала Крайслер.
Имаше и мигове на истинско вдъхновено шуманово музициране - трите последни части на Соната опус 121: радост от сливането с музиката и контакт със слушателите, които бяха изключително благосклонни. И двете музикантки се радват на голяма популярност. В края на краищата това е най-важното: пълната зала N 9 с щастлива публика. Постижение, като се има предвид, че в зала N 1 звучеше Девета симфония на Бетовен, изпълнявана от грандиозен състав (никой не можеше да подозира какво ще е качеството), и още - Европейското първенство по футбол, което по правило поглъща огромни маси публика.

Наталия Илиева