За много богатите часове
на херцог дьо Пенков
"Предстои дългоочакваното отплуване на яхтата ни към острова на Блажените за 1948 г. Ето защо целият екипаж трябва да бъде на борда на кораба на пристанището ул. "Цар Борис N 60, вход "Аспарух", точно 21 часа срещу Новата 1948 г. Екипажът е длъжен да се самозапаси с питателни хранителни продукти за 24 часа. Питиетата са вече складирани в избите на яхтата, изпробвани от капитана. Спасителните пояси са в изправност. Важна забележка. Всеки е длъжен безусловно да донесе доброто си настроение и на всяка цена задължително да хвърли всичките си дертове в морето. Запитвания - пристанищна служба с тел. 51515. Капитан на яхтата БИМС - Гаргойл Магелан II. Пристанище София 29. дек. 1947."

С такава покана е привикана една компания от много близки приятели в дома на Иван Пенков да посрещне новата 1948 г. Поканата е залепена в приятелски албум, където са отбелязвани всички знаменателни сбирки на групата, нарекла се БИМС (Библиографски институт, Мераклийската секция!). Наистина големи мераклии и шегобийци са били членовете на тази група, ако съдим по рисунките, шаржовете, хумористичните стихове, сентенциите (често пъти и на латински), провокирани от парадоксите на ежедневието, изрезките от вестници, колажите от фотографии или от различни материали. Но най-големият мераклия очевидно е бил художникът Иван Пенков - "летописец" на тези незабравими вечери с приятели, на нестихващи веселби във времена, когато на по-свободното държание се гледа с недобро око, когато започва унифицирането по съветския модел не само на политиката, икономиката и културата, но и на поведението, емоциите. Тази група обаче не се съобразява с партийните предписания, тя има свои кодекси на честта, свои правила на поведение и не смесва обществения с частния живот. Така както не го е правила и в царските времена, когато всъщност започва да се оформя приятелският й албум. Продукт на "втория", "въображаемия" живот на всеки един от участващите в групата, албумът се разпростира хронологически между два приличащи си, но не изоморфни режима - царския и тоталитарния. Това е времето, когато "конецът се къса много често" и - както пише Пенков пророчески в своя дневник - "ако това е лошо за живота, за изкуството става фатално".
Иван Пенков успява да се съхрани като личност не само чрез силата на своя талант, неимоверно трудолюбие, находчивост и широта на характера, но и благодарение на бохемските си навици, придобити от студентски години. За него "приличният моабет" също е изкуство. Пенков е водеща фигура в софийския художествен живот, сред артистичните и изискани ценители на веселите и задушевни събирания в приятелски кръг. Точно този аспект от неговата личност - бохемството като начин на живот в изкуството - е останал досега скрит за нас. Той съществува само в някои писани спомени на негови съвременници, в изказванията на още живите му студенти от Художествената академия и в... следите, затворени между страниците на два бохемски албума. Единият отразява бохемските настроения в българската колония от интелектуалци, събрали се в Мюнхен в началото на 20-те години, а другият - тези на компанията от 40-те и 50-те години, за която стана дума. Художник-"съставител" или "режисьор" и на двата албума е "играещият човек" Иван Пенков. В първия албум той включва не само свои рисунки, а и на своите приятели Дечко Узунов и Константин Щъркелов. Вторият е силно персонален. (Днес албумите са притежание на неговите наследници.)
Ако играта създава ред и притежава свои ритуали, то и бохемството, което я култивира в начина на живот, също се подчинява на нейните нерегламентирани правила и създава своите посвещения, свещенодействия, мистерии. А те от своя страна сплотяват общностите, художествените обединения, групите. Игровото поведение на бохема-артист твори бохемското изкуство. Иван Пенков и неговите приятели са именно такива играещи личности, а играта им продуцира естетически произведения. Каква е функцията на тези албуми, чиято поява днес след толкова години можем да наречем сензация? Албумите поставят кръг от проблеми на различни равнища - културологично, социологическо, художествено. Ясно е, че разгадаването на ролите, които отделните персонажи изпълняват във въображаемото време и пространство на албумите е свързано с контекста на тяхното създаване и в по-широк смисъл с духа на реалното време, чийто продукт са те. И с мирогледните, морални и битови аспекти от живота на софийската бохема в един относително дълъг период.
Поради заниманията на участниците в БИМС хуморът основно засяга темите за музиката (цигуларят Арсени Лечев, композиторът Веселин Стоянов), библиографията (проф. Тодор Боров, д-р Никола Михов), туризма и фотографията (Захари Статков), правото (адвокатът Петър Цончев), пиенето (проф. Александър Балабанов, Иван Пенков, инженерът Борис Стоилов), любовта (Т. Боров, Н. Михов), славата (Т. Боров, Ив. Пенков), киното (Ив. Пенков, Н. Михов), дружбата (Т. Боров, Н. Михов), жените (Н. Михов, Т. Боров). Членовете на БИМС не винаги посещават сбирките, карнавалите, честванията по различни поводи, но те символично присъстват в албума чрез образите си - рисувани или фотографирани. Именно албумът ги легитимира като членове на тази общност. Същото се отнася и за ранния албум, където свои страници-портрети имат младите начеващи писатели Светослав Минков и Владимир Полянов, поетът Николай Лилиев, художниците Дечко Узунов, Маша Живкова, Константин Щъркелов, самият Пенков.
Имаме ли право да сравняваме албумите на Пенков с тези на Макс Ернст например? И двамата използват колажа като основно средство за послание, но хуморът при българския художник не е ирония, сатира, гротеска, а незлоблив диалог с портретирания приятел, добре замислена метафора, чиято цел е да го изненада приятно, дори да вдигне самочувствието му. При сюрреализма с убийствена жестокост се иронизира или съзнателно се предизвиква буржоазното възприятие за действителността, неговата фантазна ограниченост и приземеност. Пенков залага главно на пародията като вид интелектуална игра. Всичко в албумите може да се тълкува като пародия - от културните персонажи, в които "влизат" приятелите на Пенков (Дон Жуан, капитана, кавалера от ХVIII в., Зевс, Мичурин и т.н.), до отделни атрибути като филмови ленти, музикални и изобразителни символи, детски игри и т.н. Шегите на Пенков никога не са дебелашки или цинични. Ако това е белег за европеизъм, то в най-искрящия си хумор художникът е далеч от грубостта на балканската смехова култура, но близък до нейната виталност. Това е хумор на елита, възпитаван "другаде" - извън Балканите, но издигнал "родното" в естетически култ.
И младежкият и късният албум са синтетични произведения - плод на дълги психологически и поведенчески наблюдения. Съзвучни са с модерния дух на своето време и неговите художествени открития. В тях си дават среща много визуални изкуства - карикатурата, сатиричната рисунка, шаржът с фотографията, фотомонтажът, колажът. Докато в ранния албум се използва ъгловатото редене и засичане на изрезките, характерно за дадаистичните колажи, с една доста остаряла на места сецесионна рисунъчност, то късния е по-интересно да разчетем не толкова на формално равнище, колкото в съпоставка със социалния и идеологическия контекст. В него образността се основава главно на черно-бялата фотография, използвана като цитат и довършена с рисунка в нов сюжетен за нея ключ и с нова информация. Както пише Ролан Барт "една и съща епоха изобретява и Историята, и Фотографията", а Пенков е разбрал, че фотографията му позволява да строи "микроисторията" на своята приятелска група, абстрахирайки се от нетрайността на материала и непрекъснато смесвайки реалното с митичното. Киното, театърът, фотографията - известни увлечения на художника - присъстват в неговите артистични албуми свободно, във вид на отделни елементи. Дребните предмети от различни материи усилват въздействието на идеята, "закачат" зрителския поглед за любопитния детайл. От нетрадиционния тип изразност чрез "рязане и лепене" в албумите се стига до по-траен интерес към декупажа. В края на 40-те години Пенков работи серия апликации, несъмнено повлияни от Матис и свързани като произход с изпитаната практика на албумното му творчество. Ето защо днес можем да причислим Иван Пенков сред малкото български художници за времето си, приобщени към световния експеримент на модернизма.
Логичен остава основният въпрос, който бохемските албуми поставят - осъзнавали ли са се те като изкуство? Предназначени за много интимен кръг публика албумите остават в сферата на маргиналното, несериозното, на забавлението, въпреки че се ползват от някои ултрамодерни принципи и определено разширяват границите на българското изкуство. Без да са успели да бъдат социализирани, те все пак са продукт на несъстоялия се български авангард. Но подобни маргинални прояви на индивидуализъм, свързани с неформалното общуване на българската бохема, по ред причини остават само в папките, домовете и кръчмите, т.е. на местата, където всички дертове ни напускат и носим само доброто си настроение. Те са редки примери на добре забравената традиция на днешното съвременно българско изкуство и неговите постмодерни изяви.

Милена Георгиева

Милена Георгиева е ст. н. с. 2 степен към Института по изкуствознание към БАН. Има множество публикации за художествения живот в българия след Освобождението и българското изкуство от началото на ХХ век. Куратор на изложбата "Съюза на южносравянските художници "Лада" (1995)".