Сияен живот

Предизвикателство е да се захванеш с филм за Юлия Гурковска-Джу. Не се среща всеки ден човек, чийто живот сам по себе си е кино: да се рееш по вода без хоризонт (заедно със съпруга си Дончо Папазов, а веднъж и с 6-годишната си дъщеря Яна) във време, когато българите чинно маршируват по манифестации; да влееш музикалната си култура в повече от 200 документални и научнопопулярни филма; да се включиш в "Екогласност" и Клуба за гласност и преустройство, когато за това не само дърпат уши; да не вирнеш нос, когато първият демократично избран български президент Желю Желев те кани за шеф на кабинета си; да се откажеш от политиката, когато смяташ, че е време; да бъдеш естествена и сияйно красива до нечестно ранния си край...
"Джу, или изкуството да живееш" би могъл да се смята за поръчков филм - Центърът за либерални стратегии, където е последното й работно място като програмен директор, избира екрана пред словото за третата си мемориална лекция, посветена на Юлия Гурковска. Но той няма нищо общо с тривиалните филми-обслужвания, а е опит да се обеме полифоничното - до завист - живеене на Джу. Филмът е изграден като импресионистичен сблъсък на документи: архивни кадри, запечатали, от една страна, светлокосата й хубост по океани и у дома, и от друга - емблематични епизоди от българското соцбитие; днешни интервюта с Яна, Иван Кръстев, Ивайло Трифонов, Джони Пенков, Джеки Стоев... Авантюризъм и женственост, последователност и нежност, уютност и твърдост са черти на екстраординерен характер, кален и каляващ в летене срещу вятъра. Сам по себе си той е толкова релефен, че всеки напън за оригиналничене във филма би изглеждал безвкусен.
Струва ми се обаче недостатъчно заниманието с Джу в киното - повече от 20 години е работила като звукорежисьор, а на екрана това е споменато мимоходом. И въпреки че тя е често в кадър, имам усещането, че по-съкровената страна от нейната същност остава на безфокус. Разбира се, фрагментарността е заложена в избрания формат, но филмът, независимо от топлото му излъчване, не притежава вулканичната емоционална мощ, характерна за киното на Здравко Драгнев.
"Джу, или изкуството да живееш" е красив жест, но не хваща достатъчно. За Джу това не стига.

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Джу, или изкуството да живееш, 2004, документален, 27 минути, режисьор - Здравко Драгнев, сценарист - Даниела Барутчиева, оператор - Димитър Кацев, производство - Център за телевизионно филмово творчество на БНТ.
Премиера - 15 юни 2004 в Дома на киното.