Професор Боян Лечев
(1926-2004)
страдаше от най-съзидателната болест - тази на неукротимия търсач на новото, непознатото и провокативното в музиката на своето съвремие. Заедно с няколкото големи личности на поколението, което представяше като пръв сред равни, големият български цигулар показа на публиката, която го обичаше и следваше, много от най-хубавото в музиката на ХХ век - Прокофиев, Шостакович, Стравински.
Боян Лечев бе мъж с характер, истински строител на съвременната българска култура: завърнал се от Съветския съюз като ученик-специализант на Ойстрах, той не се поколеба да седне на концертмайсторския стол на филхармонията и да се отдаде на реалното съзидание на един голям оркестър, в чиято история името му винаги ще блести. Стотиците му концерти - като оркестров солист и като камерен музикант, заедно с неговата съпруга Снежина Гълъбова - бяха също неразделна част от всекидневието му. Лечев бе и всеотдаен, проницателен педагог; той разпознаваше безпогрешно таланта, обречения да прави музика. Помагаше на талантите; радваше им се, бе щастлив да е полезен. Беше! И е!
Боян Лечев бе академична личност в най-добрия смисъл на тази дума; авторитетът му продължава да респектира всеки, който е имал късмета да послуша словото му, да вдъхне от дима на цигарата му, да се размисли върху ироничната му, но и тъжна усмивка. Това е цигуларят, на когото българските композитори трябва да издигнат паметник за десетките техни произведения, които той изсвири за първи път и направи непосилното най-добрите сред тях да станат популярни. За него това бе естествена потребност и дълг едновременно.
Светла ще е паметта му!


Култура