Концептуален удар

Бяла конструкция: нещо средно между катерушка на детска площадка и метална сфера с неправилна форма. Горе дясно: метално мостче. С него конструкцията завършва метафорично в неизвестността и тъмнината.
С тъмни очила и дълго червено палто безмълвно се появява един строг мъж, за да ни даде да разберем, че няма шест-пет, всичко, което ще видим, е в негови ръце, пък нека си въобразяват онези герои долу по сцената разни работи. Той си има "асистентки" - две "девушки тьмы". Те са естествено облечени в черно - дълги рокли, тип Пако Рабан, с обръчи. Както разбирате, спектакълът е концепиран като "шоу" и то си има шеф. Тъмни и невидими сили ръководят Арган и всички други хора на Молиер.
Арган (Владимир Орехов) е облечен в риза на луд. Неговата алчна млада жена е с крила на ангел и мига с дълги сини шоу-мигли, възседнала количка с младия нотариус. Господата Диафорус са хомункулуси-идиоти в ризи на луди. Клеант е шоумен с хомо-интонация, който претенциозно се кълчи и обяснява в любов на Анжелика. Тя, слугинята и всички останали непрекъснато тичат и се премятат по бялата катерушка докато слушаме ту френски шансони (нека не забравяме, че гледаме пиеса на Молиер все пак!), ту викове, писъци и крясъци. "Въздухът трепери!" ще кажете вие като героя от нашата класика. Но не. Зрителят трепери!
Те, зрителите не са много в салона, но тези, които не могат да спят на толкоз шум (като господина пред мен) треперят. Особено първият половин час треперят завалиите дали актьорите няма да паднат от тази конструкция в името на театралния концептуализъм от 70-те на миналия век. Пък и какво друго да правят.
"Концепцията" още през първите пет минути е ясно илюстрирана: домът на Арган и медицината си е една лудница, едно шоу, устроено от тъмните сили. Не след дълго му става ясно, че - не, няма да паднат! Актьорите наистина са всеотдайни и готови на всичко в името на режисьорския прочит на Молиер и така майсторски тичат по конструкцията, че няма страшно! За тях няма нужда да се боим. За Молиер - също. Какво ли не се е случвало с неговите пиеси по света и у нас. Така успокоени, зрителите едва изчакаха антракта и след час, дълъг като зимен месец, поеха с радост "дългия път на деня към нощта". И аз като тях поех. Сганарел е прав. "Каквото и да казва Аристотел, а с него и цялата философия" за отговорността на критика, "нищо не може да се сравни с тютюна" и чаша питие с приятели след подобен "концептуален" удар.

Виолета Дечева









Реплика
от ложата

Мнимый больной от Молиер. Режисьор Генадий Шапошников. Сценография Виктор Герасименко. Музикално оформление Сергей Платонов. Хореография Анна Куликова. Участват: з.а. РФ Владимир Орехов, Виктория Инадворская, Надежда Анганзорова, Николай Константинов, Александър Братенков, Александър Ильин, Степан Догадин, Артем Довгополый, Евгения Гайдукова, Милена Гурова, Светлана Светлакова. Иркутский Академический Драматический Театр имени "Н. П. Охлопкова". Гастрол в Театъра "Българска армия".