Други хетерологии
В рамките на четири години книгата на нашата авторка, редакторка на "Хетерологии" и отлична приятелка Миглена Николчина "Смисъл и майцеубийство. Прочит на Виржиния Улф през Юлия Кръстева" (София: УИ "Св. Климент Охридски", 1997) претърпя четири преводни издания. На македонски (Смисла и майкоубиство. Скопjе: Сигмапрес, 2000), на руски (Значение и матерeубийство. Традиция матерей в свете Юлии Кристевой. Москва: Идея-пресс, 2003), на унгарски (Jelentes es anyagyilkossag. Virginia Woolf Julia Kristeva olvasataban. Budapest: Balassi Kisado, 2004), на английски в САЩ (Matricide in Language: Writing Theory in Kristeva and Woolf. New York: Other Press, 2004).
Тук публикуваме с незначителни съкращения словото на унгарската изследователка Андреа Петьо, произнесено в София по време на неотдавнашната премиера на унгарския превод на книгата на Миглена Николчина.

М.Б.

За мен е чест да представя унгарския превод на книгата на Миглена Николчина. "Смисъл и майцеубийство" е добре позната на българската публика, както и на читателите от Македония, където бе публикувана през 2003 г. Руският превод също получи възторжени рецензии и ако не греша, само след един ден ще разполагаме и с английския превод.
Бих искала да благодаря на фондация Next Page, която подкрепи унгарското издание на книгата. За организацията на тази премиера пък съм признателна на Дьорд Сонди, директор на Унгарския културен институт в София.
Не смятам обаче за нужно да представям Миглена или нейната книга днес, на това празнично събиране, тъй като всички добре познаваме нейната работа. Затова пък бих искала да споделя някои от личните си интуиции за Миглена като колега и стратегическа партньорка, тъй като имах привилегията да работя с нея в Централноевропейския университет в продължение на две дълги, понякога твърде дълги години, през които тя бе директорка на програмата по Изследвания на пола.
Между нас има поне една прилика. И двете сме израснали по времето на комунизма: аз в комунистическа Унгария, тя в комунистическа България. Докато работехме заедно, най-много се впечатлявах от онези нейни качества, които можеха да бъдат обяснени с общите ни политически корени. Ала начинът, по който тя съзнателно и систематично се прочистваше, пречистваше се от всякакви модели на авторитарно и йерархическо мислене, истински ме смайваше и ме изпълваше с все по-силна възхита. Тази възхита продължава да расте, тъй като всички виждаме колко ефективно и на първо време успешно е да продължиш да използваш мисловните модели отпреди 1990 г. Миглена плати огромна цена за това свое емоционално и интелектуално постижение, но вероятно инак не би успяла да пише толкова сложна и многопластова феминистка философия. Тя е преподавателка, учена, активистка и философка, а и нещо, което бих нарекла "автономна жена". Това състояние на автономност се постига трудно; бих казала, че е леко невъзможно в нашия нов световен ред, но без него не може да се пише добра философия, която да остане задълго с нас. Още по-трудно е за една жена, която трябва да конструира своята женска стратегия в един свят, който предлага преди всичко модели за копиране на структурите на доминация. Тъкмо затова с елегантния си стил и уверената си аргументация работата на Миглена извоюва в европейския интелектуален свят такова място на България, което устоява на изискванията на постоянно променящите се политически структури и настоява на високите критерии за качество. Изключително се възхищавам от упорития й отказ да прави компромиси по важните въпроси, от непосредственото й отхвърляне на самолегитимиращите се идеологии на компромиса.
Докато четях коректурите на превода на нейната книга, бях дълбоко впечатлена от елегантността на аргументацията й, която използваше източници от най-разнообразни периоди от интелектуалната история, за да анализира един толкова съществен въпрос във феминистката теория. Освен това от Миглена научих колко полезна може бъде интердисциплинарността в изследванията на пола, тъй като нейните идеи ми помогнаха много за собствената ми работа в областта на пола и политиката, която инак е доста слабо свързана със сравнителното литературознание.
Книгата на Миглена използва творчеството на Юлия Кръстева и Виржиния Улф, за да анализира отсъствието на жените от писането на нашата история. Дълбоко вярвам, че унгарският превод на книгата й - една нелека задача при такава многопластовост на значенията и богатство на речника - допринася за възраждането на българо-унгарския диалог. Това общуване също бе разрушено от комунизма, който обричаше интелектуалците в двете страни да живеят в изолирани интелектуални килии. След така наречената промяна от 1990 г. тази изолация беше продължена по един парадоксално измъчен начин от доминиращите маскулинистки политически структури, в които живеем днес. Надявам се, че тази книга ще помогне на много унгарки, както помогна на македонските, руските и английските си читателки да мислят за себе си в един по-широк контекст на политически активизъм и феминистка теория, за да се опитат да променят условията, които на пръв поглед изглеждат непроменими. Книгата на Миглена и нейните лични постижения като учена и преподавателка доказват, че това е възможно.
Бих сравнила привилегията на личните си отношения с Миглена с туристически пакет. Не само че и двете носим своя интелектуален, емоционален и дисциплинарен багаж в общото ни пътуване към преосмислянето на мястото и възможностите ни в европейския феминистки ландшафт. А и защото това общо пътуване се състои от различни етапи. Мога само да се надявам, че най-трудният етап е зад нас, че унгарският превод на книгата и тази премиера слагат началото на вълнуващи съвместни начинания. Разбира се, според мен ние напълно ги заслужаваме.

Андреа Петьо
Превела от английски Зорница Христова