Финал и начало
Концертното изпълнение на операта "Орфей и Евридика" от Кристоф Вилибалд Глук закри с блясък международния фестивал "Софийски музикални седмици" и откри ХIII международен конкурс за млади оперни певци "Борис Христов". Дори заради факта, че досега у нас операта е поставяна само три пъти! (1927, 1940 и 1970), това изпълнение е вече събитие в бледия столичен музикален живот. Не помня откога тъй разпалено публиката да е дискутирала интерпретацията и художествената концепция за едно произведение, своите представи за него, изстисквайки от паметта далечни знания за различните редакции на "Орфей и Евридика", за реформаторските идеи на Глук в нея... Някога партията на омайния тракийски укротител на зверове и стихии изпълнявал кастрат (на премиерата във виенския Бургтеатър, 5 октомври 1762, Гаетано Гуаданьо), а за постановката й в Париж (1774, в третата редакция на композитора) главният герой вече е контратенор. Пак парижкият вкус, в четвъртата редакция на Берлиоз от 1859 г., поръчка на Гранд опера, заменя контратенора с мецосопран (прочутата Полин Виардо). И повече от век всички големи мецосопрани шестват по сцените в тази опера на Глук, докато отново не дойде ерата на контратенорите. Назад към автентичността!- това диктува модата днес. В България не можем да се похвалим с оркестри, които свирят на стари инструменти или поне копия на майсторски образци, нито със силна вокална школа, специализирана в интерпретацията на стара музика, даже си нямаме контратенор! - при случай "нишата" запълва (засега!) гръцкият певец Йоанис Кюрцоглу, който чухме в ролята на Орфей, а в останалите две солистични партии - сопраните Юлия Миланова (Евридика) и Надя Цветкова (Амур). Да, наистина "Орфей и Евридика" може да ни се струва наивна с музикално-благородната уравновесеност на чувствата (скръб, радост, любов), с типизацията на образите и ситуациите, но точно тук е тънкостта да направиш от музиката интригуващ театър и то в концертно изпълнение! Диригентът Пламен Джуров успя великолепно да изведе линиите на драмата, "проста и естествена", изчиствайки със своя редакция излишества в партитурата, които бихме преглътнали, улисани в гледката на сцената. Прекрои и действията, с антракт в средата на второто, логично извеждайки Пътя на Орфей от земния към преддверието на отвъдния свят и от мрачната страна на сенките обратно към Светлината през пречистващите изпитания на любовта. Стилно, много прецизно, живо и пластично музицираха под неговата палка "Софийските солисти" (разширени с още духови инструменти и прочутата арфа на Орфей!). И смесеният камерен хор при храм "Св. Седмочисленици" - София (ще отбележим важното съучастие на диригента му Димитър Григоров), който вложи силен акцент на професионализъм в трактовката на прочутите хорове в операта. Тук, в извънсакралното си амплоа, хорът демонстрира за пореден път съвършено интониране и артикулация, прозрачна мекота в звукоизвличането. Колкото до солистите, за жалост най-бледо се представи контратенорът Йоанис Кюрцоглу. Има много какво още да учи по отношение на вокална техника този певец, да развива в усета си към музиката. В пеенето му "нон вибрато" липсваха експресия, нюанси (сигурна съм, че е съзнателно изведена линия), което обаче направи образа на Орфей твърде статичен и еднопланов. Юлия Миланова, една певица с възможности, сравнена с участието си преди две години, на същия фестивал, в 14 симфония на Шостакович, този път не беше в най-добрата си форма. Надя Цветкова единствена успя да "покрие" алегоричния образ на Амур и гласово, и артистично. Световната практика - специализирани в даден стил ансамбли и певци (най-често Барок или Виенска класика) да представят концертно опери или кантатно-ораториални творби е доказано успешна. Изпълнението на "Орфей и Евридика" от Глук на 11 юни показа и българските възможности в тази посока. Има оркестър, има и хор, идеи също, остава отворен въпросът за певците, без които празникът на сцената е невъзможен!

Янина Богданова