Всеки филм е документален

- Чувала съм те да казваш "Всеки филм е документален"...
- Това не съм го измислил аз, някъде съм го прочел. Но всяко нещо, върху което спираш поглед, има някаква скрита същност или пък е знак и за друго. Независимо към какво насочваш камерата, грижата ти е да проникнеш до тази скрита същност на избрания обект: това може да е лицето на странджански селянин или на актьор, предмет в автентична среда или реквизитна вещ от декор, картина на художник или природен пейзаж, сътворен от Бога. Но пък скритата същност се разкрива винаги във връзките между лицата и предметите - затова взаимната зависимост между операторската работа и монтажа в киното е толкова съществена.
- Неотдавна ти беше председател на журито на Фестивала за операторско майсторство в Попово. Как се определя степента на артистичност в операторската работа на един филм?
- В журито се бяхме разбрали, че ще обсъждаме само цялостно изградена пластика на изображението, операторски решения с отношение към драматургията и че няма да ни занимават никакви самоцелни красиви картинки и случайни кадри.
- В Попово се показа най-новата българска игрална и телевизионна продукция. Как изглежда тя през окото на оператора?
- Едно дърво не гори като друго дърво, бил казал Флобер, и работата на писателя била да улавя уникалността на събитията, онова, което ги отличава едно от друго. Същото е и в операторската работа - тръгнеш ли с общовато регистриращо снимане, нещата губят контур и започват да си приличат. На екрана в Попово доста дървета горяха еднакво. Лично аз очаквах повече освободеност на фантазията, интересни движения на камерата, неочаквани гледни точки, нестандартни композиции, изненадващо осветление...
- Няма ли много от тези неща примерно в работата на Емил Христов в "Под едно небе" на Красимир Крумов-Грец?
- Това наистина е филм, правен с любов от големи артисти. Емил Христов е търсил потискаща гама от цветове, за да разкрие мрачното вътрешно състояние на хора, които живеят сред приказни планински красоти, но не искат да са там, искат да избягат, да се махнат... Оттам и синьо-зелените небеса, които въздействат чуждо, неблагосклонно... На места - и в натура, и в интериор - Емо "свети" към лицата и обектите фронтално, т. е. по начин, характерен за снимането през 40-те. Никой не използва днес осветлението така, но в отделни моменти на него този подход му е бил нужен за разкриване на един начин на живот, изостанал във времето, неприобщен към модерния свят. Много дръзко решение - но това може да си го позволи само някой, който знае какво иска и как да го постигне, без да се страхува, че ще остане неразбран.
- В днешната продукция той единствен ли е от тази класа?
- Иван Тонев прави други неща по не по-малко майсторски начин в "Пату" на Станислава Калчева. Той рисува в мека, топла пастелна гама. Героите на филма са градски момчета, пътуващи в търсене на някакъв незнаен мост. В самата композиция на кадъра има нещо от вкуса на градския човек, от стила на арт-фотографията - много елегантно и нищо самоцелно.
- Би ли отбелязал изображението във филма на Иван Младенов "Вятърът на оголената луна"?
- Експресивни портрети. Бих изключил обаче от разговора ни един доста натуралистичен кадър (заколването на яре в кадър), който за мен няма художествена стойност. Но това е по-скоро режисьорско решение - иначе и аз харесвам работата на оператора Цветан Недков, който е имал и сложната задача да се съобразява с архивни кадри, заснети от друг.
- Открояваш ли млад оператор?
- Стефан Куцаров в "Шантав ден" - много успешен операторски дебют. Но в тази работа няма млади и стари: Конрад Хол ("Американски прелести", "Път към отмъщението") взе втория си "Оскар" на 73 години... Така че бъдеще има и пред Виктор Чичов, който бе отличен със Специалната награда за цялостно творчество. Който може - си може!
- Операторите са най-близо до техниката и тъй като в нея непрекъснато нещо се променя, те като че ли са най-непринудените обновители на филмовия език?
- Сигурно и това влияе. Но си мисля, че "модерността" е въпрос по-скоро на възглед и характер.
- Усеща ли се разлика в качеството на операторската работа във филми, създадени в телевизията и извън нея?
- Определено. В произведенията на различни телевизии, за съжаление, гъмжи от клишета. Трябва да се знае, че операторът не е регистратор на дадено събитие или сцена - той е човекът, който създава атмосферата. И в голяма степен въздействието на филма се дължи на неговия поглед и оценка. Но много от операторите в телевизиите не си поставят по-високи задачи от това, картината да е на фокус. В отделни случаи вината не е изцяло тяхна - ритъмът, сроковете и въобще атмосферата за работа в една телевизия не стимулират заниманията с изкуство.
- Тъй като това е всеизвестно, доста изненадващо прозвучаха неотдавна думите на кинокритика Александър Донев (отговарящ за филмите в програмата на БНТ) в интервю по Канал 1, че БНТ все повече ще разчита на кинопродукция, произведена от щатните си кадри, защото те в по-голяма степен познавали телевизионната специфика, вкуса и очакванията на публиката, отколкото кинотворците, ангажирани в т. нар. външни продукции.
- Това е скандално изказване, аз също го чух и не можех да повярвам, че човек с филмова култура може да обяви така лекомислено капитулацията на киното пред вкуса и очакванията на масовата публика. Киното трябва да тегли зрителя към по-високите нива на духовността и културата, а задължение на телевизията е да подпомага този процес. Навсякъде по света щатните тв-екипи са предимно новинарски и репортажни, те осигуряват информацията. Художествената продукция по правило се поръчва или купува готова отвън, от независими продуценти. За игралното кино в BBC отговаря един-единствен човек с един помощник! Нямат щат за трети. Всичките им филми се поръчват навън. Защо ние сякаш напук се връщаме към непродуктивните структури и практики от времето на социализма? Като че ли умишлено се поддържа един сив поток в услуга на огромния щат вътрешни кадри, така че тяхната продукция да не се съпоставя с работата на външни филмови екипи - защото разликата в художествените нива веднага се вижда и е драстична. В БНТ режисьорите и операторите са едва ли не в позицията на помощници на редакторите и, както чуваме, тази тенденция ще се засилва с предстоящите там структурни промени...
- Нямаш ли чувството, че това е част от една реставрация на навиците, вкуса и лицата от времето преди промените?
- Ама ти какво искаш сега - да взривим възстановения паметник "Знаме на мира", заедно с камбаните; да спрем с телата си реализацията на току-що одобрените в БНТ филмови проекти за Людмила Живкова, за агента от ДС Патриарх Максим и за безсмъртните гимнастички и да отвлечем министъра на културата!? Дай първо да опитаме с добро.

Разговoра води Светла Иванова





Разговор с Константин Занков


Операторът Константин Занков е роден на 14 юни 1945 в София. Завършил е НАТФИЗ. Заснел е 109 документални и 12 игрални филма. Носител е на многобройни награди. На проведения наскоро Фестивал за операторско майсторство в Попово беше председател на журито. (Вж. "Култура", бр. 24 от 2004 - бел. ред.)