Съвместното престъпно предприятие
Сериозен шок разтърси Хагския трибунал, когато в края на февруари съдията Ричард Мей подаде по здравословни причини оставката си. Главната прокурорка Карла дел Понте набързо обяви работата на обвинението за приключена и се отказа от последните си няколко свидетели, а юридическите експерти трескаво заумуваха за бъдещето на "Процеса на века" срещу експрезидента на Екс-Югославия Слободан Милошевич. Като председател на съда в проточилия се вече три години процес Ричард Мей изглеждаше просто незаменим. След повече от 300 съдебни заседания и близо 300 свидетели на обвинението приемникът на Мей би трябвало най-напред основно да проучи около 35 хиляди страници съдебни протоколи и да се запознае още с над 600 хиляди страници други документи. Едва тогава, твърдяха едни, новият съдия имал правото изобщо да седне до останалите двама и да съди. Според оптимистична преценка щяла да му трябва поне една година за преборването с тази планина от документи. Според други познавачи на процедурните тънкости на Трибунала, регламентът изисквал новият съдия официално да декларира, че основно се е запознал с досегашния ход на процеса. Трети пък уверяваха, че обвиняемият сега имал правото да настоява, с оглед на новия съдия целият процес да започне наново.
Динамиката, с която този уникален съд сам си диктува процедурните регламенти, за да си ги пренагажда след това в движение към променящите му се потребности, не позволява да се прецени, каква реална база имаше за всички тези опасения. Май че никаква. На 12 април шотландецът лорд Иън Бономи биде официално назначен за приемник на британеца Ричард Мей и още на 7 май положи съдийската си клетва. Така и не узнахме, попитаха ли Слободан Милошевич как му се вижда новият му съдия, нито пък чухме лорда да декларира, че вече основно е проучил всички протоколи, показания, експертизи и веществени доказателства, за да може пълноценно да функционира като съдия. Все някак си обаче ще трябва да се е справил с тази задача, и то само за два месеца, защото още на 16 юли Бономи вече като пълноправен съдия участва във вземането на решение по един извънредно важен документ от 95 страници, за чиято преценка се изисква фундаментално познаване на изнесените досега доказателства и възражения, както и на цялостната материя по обвинението. Става дума за предложението на така наречените "приятели на съда" от 3 март 2004 година, в което те пледират за снемането на всички основни обвинения срещу Милошевич. Според становището на тримата юристи изнесените доказателства по тези обвинения били незадоволителни, поради което следвало да отпаднат в по-нататъшния ход на процеса. Иде реч преди всичко за обвинението в геноцид над босненските мюсюлмани и за обвинението в депортация на косовските албанци. В предложението си до съда тримата правни експерти Стивън Кей (Великобритания), Бранислав Тапушкович (Сърбия и Черна гора) и Тимоти Маккормак (Австралия), в никакъв случай приятели на обвиняемия, изреждат и десетки свидетели на обвинението, чиито показания трябвало да отпаднат от доказателствения материал, понеже били противоречиви или неубедителни. И накрая тримата "приятели на съда", назначени със задачата да бдят за коректен и почтен процес, оспорват компетентността на Трибунала за събитията в Косово преди 24 март 1999 година, когато започва хуманитарната бомбардировка на НАТО, и за събитията в Хърватия преди 22 май 1992 година, когато югославска съюзна република получава международно признание като суверенна държава. До тези дати според "приятелите на съда" в Хърватия и Косово ставало дума за вътрешни конфликти или граждански войни. В такива конфликти нямало военни престъпления в смисъла на Женевската конвенция и трибуналът за тях не бил компетентен. За Босна пък "приятелите на съда" смятат, че съдиите първо трябвало да изяснят въпроса, гражданска война ли е имало там или сръбска агресия.
Нищо чудно, че цели три месеца предложението на "приятелите на съда" остана некоментирано от медиите, макар че беше публикувано като официален документ на Трибунала. На 16 юни съдийската тройка с лорд Бономи в състава си най-после взе становище по него и почти изцяло го отхвърли. Точка по точка съдиите оспориха становището на "приятелите на съда" и отсъдиха, че прокурорите са доставили достатъчно доказателства за запазването на всички обвинения. Само по въпроса за геноцида в Босна южнокорейският съдия О-гон Квон имаше известни възражения: "геноцидалната интенция" на обвиняемия не била задоволително доказана. Освен това съдиите задълбочено се произнесоха и по един въпрос, който "приятелите на съда" бяха оставили незасегнат, при все че става дума за нещо като "майката на всички обвинения" в "Процеса на века". Според тримата съдии, прокурорите успели "вън от всяко съмнение" да докажат и съществуването на един "joint criminal enterprise", сиреч на някакво "съвместно престъпно предприятие" за сътворяването на Велика Сърбия, на което обвиняемият бил нещо като генерален директор. Това колективно начинание включвало в себе си замисъла за геноцид над босненските мюсюлмани. Като доказателство за въпросната конспирация съдиите привеждат мнения, твърдения и презумпции, изнесени в някои свидетелски показания, съчетавайки ги с индуктивни и дедуктивни заключения, извлечени от показания на свидетели и обвиняеми в други процеси. Има обвиняеми, признали съучастието си в "joint criminal enterprise" за избиването на босненските мюсюлмани. Има и свидетели, потвърждаващи вездесъщия контрол на Слободан Милошевич над всички и всичко. В някои от показанията са залегнали явни политически интереси на свидетеля, в много от самопризнанията явно са залегнали и екзистенциални интереси на обвиняемия. При все това цялата аргументация е от такова естество, че дори след трети прочит човек не би отрекъл липсата на доказателства за въпросното съзаклятие и неговия инспиратор. Концепцията за този "joint criminal enterprise" просто е от естеството на комплотските теории, а от тях по-убедително няма. С лекота комплотската теория преобразява всеки контрааргумент в доказателство за правотата си. Повярваш ли в нея, доказателствата за правотата й рукват като от неизчерпаем извор, не повярваш ли, скоро сам ще се озовеш сред конспираторите. Нещо като известната конспирация на евреите за господство в световните медии или в световните финанси. Върви, та възразявай на теоретиците на този комплот. От същия порядък е и въпросният "joint criminal enterprise" за Велика Сърбия начело със Слободан Милошевич. Липсата на веществени доказателства за тази конспирация никого не озадачава, защото каква конспирация щеше да е, ако ги имаше. Обвинението освен това две години не се оказа в състояние да приведе поне едно изявление на обвиняемия като доказателство за великосръбските му ценности, представи и амбиции. Същевременно редица важни свидетели, последният от които беше Дейвид Оуен, характеризираха обвиняемия като авторитарен юго-комунист, чиято идеологическа и емоционална подкваска идеологически и емоционално го е имунизирала срещу изкушенията на национализма и етническите сладострастия. Всичко това обаче съдиите или не са го чули, или пък са го отсяли в аргументацията си като нещо нерелевантно, защото без Милошевич като великосръбски протагонист увисва цялата комплотска теория за сътворяването на Велика Сърбия. Без Велика Сърбия като заветна цел на обвиняемия обаче няма и "joint criminal enterprise". А без това предприятие от цялото обвинение ще остане долу-горе каквото и "приятелите на съда" оставиха от него в предложението си.
Съдиите и прокурорите в "процеса на века" имат сериозен проблем. Те водят политически процес, представяйки го като наказателно дело от общ характер. Политическият характер на процеса обаче непрекъснато избива навън, например когато съдията категорично не допуска определени въпроси на обвиняемия или светкавично му изключва микрофона при опит да ги изрече. А обвиняемият май също знае нещо за някакъв "joint criminal enterprise", само че за разбиването на Югославия. Въпросите му в това направление обаче са забранени. Чезнещата дистанция между съдия и прокурор също е свойствена на политическите процеси. Вероятно все още само някакъв остатъчен свян не допуска открито да се признае, че този процес си е политически. Очевидно все още се робува на становището, че политическите процеси са нещо неприлично и нелегитимно в условията на правова държава. Но до преодоляването и на тези задръжки концепцията за "joint criminal enterprise" предлага елегантно разрешение. С нея можеш да осъдиш някой нелицеприятен политик дори когато ти липсват изискваните от наказателното право доказателства за конкретно извършени престъпления. С инструмента "joint criminal enterprise" в ръка, на съдията не му и трябва да признава, че всъщност води политически процес, недопустим за нашата правова държавност. В ръцете на съдии, боравещи с тази концепция, Милошевич може само да си мечтае за съдиите, които през 1933 година съдиха в Лайпциг някой си Георги Димитров, обвинен в запалването на Райхстага. Като не се намериха доказателства за обвинението срещу този комунистически конспиратор, лайпцигските съдии просто го освободиха. За някакъв "joint criminal enterprise" те още не бяха чували.

Хага, 27 юни 2004 година

Жерминал Чивиков