За изчерпаното желание

Микела Марчано е философка в Изследователския център "Смисъл, етика и общество" към Националния център за научни изследвания в Париж. Новата й книга "Порнографията или изчерпването на желанието", която събуди не малко отрицателни реакции у дамите, разказващи нашироко сексуалния си живот, като Катрин Брейа и Катрин Мийе, цели да покаже каква представа за сексуалността дава порнографията, по какъв начин тялото бива заличено в порнографските практики, тъй като индивидът изгубва в тях своята субективност.
Авторката се опитва да разграничи порнографията от еротизма по известен брой съществени качествени характеристики. Така тя неизбежно поставя проблема за порнографията от етическа гледна точка. Въпреки това книгата не иска да поучава, а да предизвика дебат, в който всеки открит глас срещу порнографията звучи анахронично за облъчения от сексуални образи съвременник.
Марчано изхожда от хипотезата, че порнографията е форма на отрицание на сексуалността и на всичко, което може да се случи на два субекта при еротичната среща - да приемат с телата си споделеността на желанието и собствената си ангажираност в този акт на съпричастност. При порнографията тялото е сведено до своите органи. Порнографията е банализирането на сексуалността. Едно и също действие се повтаря безброй пъти, без да има каквато и да било взаимност.
Една от интересните аналогии в книгата на Марчано е връзката между порнография и тоталитаризъм. Подобно на тоталитаризма, порнографията систематизира общия принцип на полезността, според който всеки индивид играе определена роля и изпълнява някаква функция. Индивидът присъства в този маскарад само като тяло-плът, което трябва да бъде контролирано. Още повече, че порнографските издания налагат кодифициран възглед за сексуалния акт. В този опит да си представя вместо читателя-зрител, порнографията се стреми да го подчини на една "монархия на секса" по смисъла на Фуко, който завършва своята "Воля за знание" съсследните думи: "Иронията на този диспозитив: той ни кара да смятаме, че става дума за нашето "освобождение".
Порнографията функционира също така на принципа на комерсиалния стереотип - всеки използва другите и на свой ред бива използван. Желанието е заличено от консумацията, онова, което мислим за свобода е само форма на заробване.
В книгата са подробно анализирани и два познати на българския читател романа: "Историята на О." и "Сексуалният живот на Катрин М.". Еволюцията в жанра от последните години бележи тенденция към увеличаване на насилието, е една от тъжните констатации в книгата. Тревожна е, според авторката, също така представата, която порнографията дава за тялото, защото тя накърнява свободата ни, себеуважението ни и ни въвлича в лабиринта на повтарящото се изчерпано желание, където Другият го няма.

Рени Йотова

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Michela Marzano, La pornographie ou l'еpuisement du dеsir, Buchet&Chastel, 2003