Ървин Ардити: Моето вдъхновение
е шансът на композитора
- Преди 30 години създадохте квартета. Кой ви подтикна да свирите съвременна музика?
- Беше мой личен интерес, защото харесвах музиката на Щокхаузен, Булез, Ксенакис, Лигети, Берио и исках да имам група в Англия, за да свиря тази музика. Бях много ентусиазиран в тази насока, защото има много професионални изпълнители - и солисти, цигулари и пианисти, и други, които свирят нова музика, но не я харесват; те гледат на това като на досадна работа. Тогава си помислих, че би било много по-добре и за самата музика, ако я свирят хора, които я харесват и на които им доставя удоволствие да я разкриват. И така започнахме да свирим само съвременна музика; това беше моя идея и хоби, но бях повлиян и от работата си с квартет "ЛаСал". Това е една американска група, но повечето от нейните членове идват от Австрия; свиреха класическа музика, музика от Втората виенска школа и съвсем нова музика. "ЛаСал"- квартет има влияние върху началото на "Ардити"-квартет.
- Доколкото си спомням, именно "ЛаСал" са първите изпълнители на квартета на Луиджи Ноно "Fragmente-Stille, An Diotima". Имам вашия запис с това произведение. А Барток, с който дойдохте в София, е съвсем, съвсем различна музика - физическа музика, музика на движението; Ноно е музика на духа, на статиката, на застиналото движение. Там напреженията са други. Как се справяте с проблема за звука, когато минавате през толкова различни материи?
- Когато пристъпих към Ноно, най-големият ми проблем беше замръзналостта на неговата музика; сякаш някой стои неподвижно, но мисли. Но и когато мисли, той прави големи паузи... и сякаш всичко спира. Това се прави много трудно, особено на запис. В студиото музикантите чувстваха липсата на ритъм, а на мен не ми достигаха паузи. Наистина трудността е да преминеш към ритмичната музика, към музиката, която има съвсем противоположни качества; понякога трябва дори и тялото да се вдъхнови да се движи в определения ритъм. И след всичко, което сме изсвирили, заниманието с Барток идва много различно и доста, доста по-трудно за нас. Но и с това се преборваме, все пак работим от много години.
- Вие сте поръчвали произведения на много композитори. Как постъпвате, ако полученото произведение не ви хареса изобщо? Как се справяте с подобна ситуация?
- Директно сме поръчвали (в смисъл поръчка и заплащане) много малко произведения, но действително много пиеси са написани, за да бъдат изсвирени за първи път от нас и за да бъдат преценени от нас. (С наше съгласие, разбира се.) Много хора мислят, че композиторите имат страхотния шанс да пишат за "Ардити", а аз мисля, че е изключително трудно да се пише за струнен квартет. Да напишеш нещо действително интересно, имам предвид. Ние даваме най-доброто от себе си, когато свирим дадена пиеса, много често не ни интересува дали харесваме пиесата, а дали тя е сполучлива. Ако ние не харесваме пиесата, а публиката я харесва, тогава продължаваме да я свирим. Имаме такива случаи. Завоювали сме позицията да свирим това, което искаме. Не сме принудени да свирим нещо, което не желаем. От друга страна, сме в дълг към композиторите, особено към младите и неизвестните - професията ни изисква да изсвирим тяхната музика, да им дадем шанса да чуят каквото са написали. Това е и някакъв вид възпитание, образование предназначено за композитора, който посредством нашето изпълнение на творбата му трябва да се обогати, да стане по-добър. Ако погледна към пиесите, които сега са в репертоара ни, си мисля, че всяка пиеса има своя собствен живот; някои съществуват година-две; някои остават завинаги. То е напълно естествен процес, такъв е животът им. Някои хора пишат грозна музика, други - красива; някои смятат, че една музика е лоша, други смятат същата тази музика за хубава.
- Пътувате много, всеки фестивал за съвременна музика ви е канил многократно. Пък и не само фестивалите. Бихте ли ни казали каква е позицията на съвременната музика днес?
- Твърде здрава, бих казал. Разбира се, икономическите проблеми напоследък доведоха до влиятелни рестрикции. Но мисля, че още съществува грижата за съвременното творчество - ето, дават се стипендии на млади композитори. Сравнително добре е, но не е както беше преди. Някои държави станаха по-комерсиални - като Съединените щати, където се гледа предимно развлечението и ако съвременната музика не се изплаща бързо, то тя едва ли ще бъде подкрепена. Това е направо абсурдно. Има стойности, които никога не биха могли да бъдат оценени от масите...
- Според вас кои страни са в най-добра позиция по отношение на съвременната музика?
- На няколко места по света са съсредоточени хора, вдъхновени от съвременната музика и готови да я защитават. И ако трябва да спомена държава, която по невероятен начин, особено за днешните условия, се грижи за съвременното творчество, това е Германия. Там ние свирим най-много. Там се случват хубави неща от музикална, артистична гледна точка, и в най-малкия град на Германия има изключителни възможности в това отношение. В Англия и Франция също има места, където се поддържа развитието на творчеството. Например в Страсбург има чудесен фестивал. Също в Брюксел и Антверпен климатът за нова музика е добър.
- Колко часа на ден репетирате?
- Опитваме се да репетираме всеки ден и сутрин, и следобед. Работим от 10 часа до 5-6 часа следобед. Когато репетираме. Но изнасяме и много концерти и когато сме на турне, репетираме сутрин, опитваме се да починем следобед и вечер имаме концерт.
- След толкова години не сте ли уморени или отегчени от тази работа?
- Ние сме много специална група, защото свирим многократно някои пиеси, но свирим и много нови неща; пристъпваме и към някои забравени произведения, които обаче са досущ като нови. Това е доста освежаващо. Може би някои квартети наистина се отегчават, защото свирят все един и същ класически репертоар, липсва им контрастът. И това е различен вид концептуално мислене, работа и нагласа, различно всекидневие. За нас е трудно да се отегчим. Този, който се е отегчил, си отива. Но трябва да помните, че всичко това за мен винаги е било хоби. Че хобито ми стана професия. Бих могъл да кажа, че направих от своето хоби свой живот. Защо да се отегчавам тогава?

Разговора води Екатерина Дочева