Алехандро Иглесиас-Роси: Да композираш - то е живот или смърт
- Коректно ли е да твърдим, че съвременната аржентинска музика е много добре развита?
- В нея има различни течения. "Граници на тишината" е течението, което търси своята собствена идентичност. Има и друго течение, в което - от моя гледна точка - единственото, което вършат, е да копират всичко, правено от 50 години насам в САЩ и Европа.
- И какви са отношенията между тези две течения - борят ли се или живеят в мир?
- Всеки си знае мястото, така че няма проблеми. Но визиите за космоса са така различни, че понякога диалогът е почти невъзможен. Сякаш говорим на различни езици. Когато слушаш аржентинска музика, която копира последните тенденции в Съединените щати, си казваш: "Нямам какво да говоря с тези хора, защото търсенията ни са напълно различни."
- Защо вашият кръг и ансамбълът ти са приели името "Граници на тишината" (Fronteras del silencio)?
- В началото това беше цикъл за музика и духовност, който аз правех в радиото. Видях, че това определение дефинира основното търсене на композиторите, които работят не само по посока на звука, но и искат да определят стойността на тишината, на мълчанието, които ни водят до едно различно състояние. Не само когато композираш, но и когато слушаш - което те прави способен да чуеш своята собствена вътрешна тишина. Тишината като изначална материя в духовното търсене.
- Това означава ли, че отношенето към тишината е сродно с вашата древна традиция?
- В композиторския път има различни етапи. Има етап, в който ние - като бременна жена - можем да родим нещо истинско, само ако се вложим напълно в него. Това е вътрешната тишина, която съвременното общество приема като "нищо-правене", но тъкмо в нея може да възникне нещо оригинално, интимно, единствено, талантливо. Тази тишина едновременно успокоява и всява ужас в съвременното общество. Защото в нея се появяваме такива, каквито сме, за да започнем търсенето на идентичността, на културната идентичност. Търсенето на целостта.
- Връзката с тишината може ли да се определи като протест срещу обществото?
- Без съмнение. Това е начин да се излезе от социализацията и да влезем в нас самите, защото обществото очаква от нас да се приобщим към пространството на празното дърдорене, в което не е важно какво точно правим и кои сме, там е важно просто да го вършим. И това, което посява у нас тишината - нейната специфика за всеки от нас - има значение за нашето духовно развитие. Ако кажеш: "Правя нещо!", това не означава абсолютно нищо; то е само гола информация, но не и покаяние.
- В много творби се използва съчетание на акустична и електронна музика. Тази тенденция ще продължава ли в течението, което ти представяш?
- За композиторите в кръга "Граници на тишината" това е тенденцията. Бих казал, че сме достатъчно сами. Защото останалите композитори търсят другаде. Искам да ти кажа, че преди няколко месеца основах институт в Националния университет. Той ще се занимава с етномузикология и творчество. Аз съм не само неговият директор, но и ще дирижирам и оркестър към Института - оркестър от древни инструменти, но направени с нови технологии. Предполагаемата дихотомия между корените и съвременността не съществува, когато някой е способен да интериоризира и да изрази връзките между нещата по уникален свой начин. Затова и нашият оркестър е съставен от древни местни инструменти, съчетани с най-нови технологии. В свят, в който се налагат определени култури и държави, които ми казват кое било добре, аз казвам: "Не, това не е добре!" Добре е да се знае какво определя един българин, кое прави от човека аржентинец - това са особеностите, които обогатяват света и му дават възможност да има различни багри. А не глобализацията в Съединените щати и Европа да определя и цветовете. Не, това не!
- Какво ще правиш в следващите месеци?
- Ще пътувам много с ансамбъла. Сега отивам да преподавам в Нова Зеландия, после ще правим концерти в различни места на Латинска Америка. В същото време гледам да съчетая ангажиментите си с моя семинар по електроакустическа композиция в департамента по електронни изкуства в Университета. Ще продължавам да внушавам, че проблемът в създаването на контакт с композицията идва не от това каква техника използвам и как оркестрирам; то е поведение, начин на живот. С други думи - да композираш е път на познанието; да композираш е нещо, с което не бива да си играеш - то е живот или смърт.

Разговора води Екатерина Дочева