Бъч Кефиди & Starски Гид: вариации в кухнята

Не зная дали в bTV, когато решиха да сменят водещия на кулинарното си предаване Боян Иванов, съзнателно са търсили човек с фамилията Звездев за негов заместник, или това си е чиста случайност, но начинът, по който тръгна "Бон апети", определено се съвмести in nomine с новия фаворит. Иван Звездев като ориентир, като Полярна звезда в пространството на кухнята: поведенческата (екранна) стратегия, с която той реализира предаването си, е именно ориентиране, именно упътване в тайните на висшата гастрономия. Той води зрителя през различни земи и морета, учи ги на рецепти, коренно различни от тукашните или пък с български привкус, но не и с български произход - таратор по баскски например. Не случайно и името на кулинарния блок на bTV не е тукашно - "Бон апети", ще рече: "Смисълът на нашето предаване не е просто да ви подхвърляме някакви рецепти, смисълът е рецептите, които ви предлагаме, да са нещо повече от ястия, да са зрителски гид за глобалността, в която живеем, и за множеството и най-разнообразни локалности в тази глобалност." Един вид не кулинария, а практико-визуална демонстрация на глобализацията.
Затова е такъв и тонът, който спазва Иван Звездев в разказването на своите ястия - спокоен, равен, с идеята за знание, което трябва да се предаде, да се изкаже така, че да се усвои в най-висока степен. Също както екскурзоводът в някой музей води туристите сред експонатите, тъй и в "Бон апети" зрителите биват водени сред рецептите. Те трябва да се отложат в съзнанието на гледащия, ето защо нищо не бива да пречи на това отлагане: нито екстравагантен вид, нито експресивна реч. Монотонно, като китайска капка - прекалено страстно е мястото, на което Иван Звездев предлага своите кулинарни умения, ето защо страстите трябва да бъдат приглушени, дори умъртвени. А-патия в изконния стоически смисъл на древногръцката дума: безстрастие и в поведението, и в говоренето. Да се появяваме на екрана със студената, едва забележимо трепкаща светлина на звездите.
На фона на цялата тази нарочно търсена отстраненост и резервираност, "Вкусно" на Ути Бъчваров по Канал 1 изглежда като пълно развихряне на страстите, като истинска вакхическа оргиастичност. Тя като че ли струи и от името - Бъчваров, сиреч онзи съд, в който се съхранява божествената напитка. Ути Бъчваров - необикновеност на собственото име и обещаваща разюзданост на фамилията; Иван Звездев - обикновеност на собственото име и космическа отдалеченост на фамилията: да биха искали двете телевизии максимално да посочат различията, едва ли биха се справили по-добре от тази вероятно случайна номиналистическа диференциация. Предаването "Вкусно" на националната телевизия е страстно, е въодушевено, е буйно и неудържимо: водещият е изцяло съпричастен към това, което приготвя; за него то е важно като резултат, не като процес. Истинско предвкусване на удоволствието е готвенето на Ути Бъчваров, докато при Иван Звездев крайният продукт не е чак толкова важен, важен е пътят, по който се достига до него. Не без значение е и програмният час, избран за двете предавания: "Вкусно" е привечер, във времето, когато разпускането, отмората предстоят; "Бон апети" е в предобеда, във времето, когато усилието, работата предстоят. Една балканска епикурейска включеност - изцяло, без остатък, главоломно, срещу една албионска стоическа изключеност - резервирано, темперирано, с разсъдък: ето ги двете съвсем различни отношения към най-необходимото удоволствие. При първия е отдаденост, при втория - невдаденост; при първия - менадически танц, при втория - цивилизационен урок. Единият се кефи, другият възпитава: вариациите в кухнята са не обикновено различие, а различие в манталитетите: там, където единият е встрастен, другият е отстранен. Изцяло вътре и никога изцяло вътре: не е ли точно такова и присъствието на двете телевизии в полето на българското - БНТ, която без него е невъзможна, и bTV, която в него е у-частна, но никога докрай? И може би поради това, въпреки интереса на зрителя към звездите, към "звездното небе над нас", той винаги има знанието, че може и да се спусне във влажното мазе, откъдето да си налее от бъчвичката (умалителните също са запазен специалитет на "Вкусно", в "Бон апети" те изцяло липсват) дионисиевската напитка. Защото звездите светят, но не топлят, докато виното хем искри, хем и топли...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин