За ихтибара
Проявата се организира от САБ с тригодишен период. По инерция се смята за най-престижната проява на архитектурната колегия. По съвместителство се предхожда от редица частни и обществени прегледи - конкурси, което не изключва представянето на участниците и на национален преглед.
Със статия във вестник "Арх и Арт борса" арх. Лило Попов отбелязва, че Прегледът тази година е ограничен до три града - София, Пловдив и Варна и че изключването на цели райони от страната е недопустимо. При това - в период на строителен и инвестиционен бум и в процес на утвърждаване на 10-, 12-годишни бюра и колективи, които определено има какво да покажат като собствен почерк, развитие и постижение. Лило Попов недоумява и се вайка от оскъдицата на изложбата, сякаш не знае прекрасно как се правят добри изложби. На кураторски принцип! Арх. Явор Банков, който номинално отговаря за прегледа, би могъл да бъде куратор, стига да не го правеше като служебна задача, а на хонорар. Вероятно би могъл да бъде и някой по-млад колега, който има или иска да има нещо общо с теория и критика, дори да не принадлежи на управителното тяло на САБ. Принципът на отворени врати и "всеки, който иска, е добре дошъл" вече не работи. А и никога не е работил както трябва. Защо мнозинството от колегите не смятат за нужно, престижно и интересно да се явят на национален преглед, организиран от САБ, е отделен въпрос. Ако допускането или недопускането, а още по-добре - изборът на участници бяха проблематични, вероятно амбициите щяха да са по-големи. За какво е Съюзът на архитектите, ако един преглед не може да организира? Да разпределя карти за почивка? Очевидно бюра като АДА, Атанас Панов, Владимир Михов, Явор Вулов, Павел Цветанов, та дори самият Лило Попов не са стояли тези три години със скръстени ръце, а са проектирали и построили какво ли не. Не смятат за нужно да го покажат? Ами естествено - слава и чест вече имат достатъчно. Следователно САБ трябваше да им отиде на крака и да им стори, как се казваше - ихтибар. Ихтибарът не е лошо нещо, нищо че сме го научили от "присъствието". Но като отиде да иска нещо, т.нар. куратор трябва да знае какво търси и какво да прави с него. Не е голяма философия, но иска копане. За разлика от Лило Попов аз смятам, че тази година не е по-лоша от всяка друга. Количеството е по-малко, качеството е по-добро. Прегледът показва устойчиво лице на архитектурната продукция. Малко на брой проекти във всички жанрове показват известно отрезвяване в пилеенето и самоизтъкването.
Няколко неизвестни до момента имена с добри проекти, много жени в самостоятелни колективи, прилично ниво на представяне, регионална разкрепостеност, "провинциални" проекти за София, софийски за провинцията, смесени колективи. Всичко това е добро. Няма представени конкурсни проекти - това е много, много лошо. Именно националният преглед е мястото, където премираните - наред с унижените и оскърбените - е редно да представят пред публиката своите мними или действителни победи и поражения. Така конкурсите получават плът, връщат се в целокупния корпус на националната архитектура, стават значимо явление. А конкурси има - вътрешни, малко или никак обявени публично, нерегламентирани, зле обявени и още по-зле проведени - архитектурни състезания текат подмолно, без участието и благословията на САБ.
Прегледът съдържа два раздела - проекти и реализации, всеки със своите награди в отделните жанрове. Тук са изброени тези, които ми направиха силно впечатление. За някои съм сигурен, че са наградени, за други - не.
Хотел "Дръстър" на брега на Дунава в Силистра, автор арх. Наталия Люцканова. Интелигентна работа без преиграване - откровен стоманобетон, фланкиран с "романски" квадратни каменни кули плюс една "водовземна" кула върху изнесен на водата кей. Ненатрапчива алюзия за крепост, смекчена от големите по необходимост прозоречни отвори на хотелските стаи в кулите. Традиция без корен и историцизъм без претенция, с много мярка в удовлетворяване на масовия вкус - една европейска работа.
Мемориал на жертвите на комунизма във Видин. Автор арх. Станчо Веков. Поради липса на традиция и образец за подобни мемориали - отново параклис, като в София на Димитър Кръстев в Парка на НДК. Параклисът на Веков има "неканонична" осова симетрия по диагоналите с "олтар" странично в ъгъла и къси цилиндрични сводове, завършващи с полукуполи. Централно куполче върху конзоли без пандантиви. Видими водостоци отвън в ъглите. Отново проигран шанс да се направи значителна оригинална творба. Жертвите заслужават повече.
Панаирна палата в Пловдив. Вдясно от входа на ПМП, най-важната палата съобразно с положението й на първа от многото. Архитекти Васил Кашукеев от София и Николай Балджиев от Пловдив. Елегантна, технологична архитектура, находчиво покритие с паралелни ферми на елиптичен план. Стъкло повече от необходимото, предвид пловдивския климат и нуждата от естествено осветление. Добра композиция. Откровени заемки от Александрийската библиотека. Липса на дистанция, за да бъде възприеман наклоненият покрив в неговата цялост. Добър обзор от хотела оттатък булеварда, но недостатъчно като основание за "александрийска" композиция, която все пак е на брега на морето.
Итауър проект. Така се казва, не зная защо. Висока административно-хотелска сграда на ъгъла на ул. "Позитано" и бул. "Христо Ботев" в София, срещу Министерството на земеделието. Автори Илко Николов, Даниела Дикова, Камен Праматаров, Ралица Методиева, архитекти. Много разчленена, усложнена в добрия смисъл композиция, пластични обеми, гарнирани с ажурни перки и стръмни спирали. Обемнопространствено има много общо с наградената лани хотелска сграда в Бургас. Показва устойчив вкус към умерено шизоидна скулптурна композиция с участие на скъпи технологични материали. Значително по-висока от кулата на Дома на Профсъюзите на арх. Томалевски в съседство. Общият план на София и кварталното решение на арх. Агура, доколкото знам, не предвиждат на това място висока сграда, а би трябвало. В батерия с Профсъюзите би стояла по-добре. Такава, каквато е - красива сама по себе си - мачка околните и по-конкретно Министерството на земеделието през булеварда. В непосредствено сравнение с Итауър, кулата на Профсъюзите стои като пън. Не така, момчета и момичета, не е честно, колкото и да е хубаво само по себе си.
Консулски комплекс на Република България в Одрин. На същия колектив като Итауър. Това, че е на същия колектив, е възхитително. Това значи, че нашите хора вече знаят две и двеста. Стилистично консулският комплекс няма нищо общо с кулата в София. В Одрин става дума за много рядка форма на Ар деко с елементи на славянски сецесион - много оскъдно проявен преди Девети, по-скоро в латентно състояние. Тук виждаме развита, пълнокръвна композиция, със стрехи, пиластри и П-образни обрамчвания, каквито националната архитектура не познава и все пак се долавя нещо българско. Изключително зряла творба. (Илюстрация 1)



Многоетажна жилищна сграда "Иглика" на бул. "Арсеналски" до Южния парк в София. Автор арх. Дора Костова. 430 м кв. на етаж с една вертикална комуникация! Това само по себе си значи много. Такава дебела къща трудно се овладява. Типовото разпределение има 14 обитаеми оси, неизбежни коридори и характерните в последно време малки кухненски боксове дори в богатите апартаменти. Сложната конфигурация, получена от пределното изцеждане на парцела, е обединена посредством дълги, непрекъснати тераси с криволинеен контур, ловко модифицирани в последните два етажа. Награден проект. Хотелски комплекс "Царско село - Първи етап" на Околовръстния път на София. Автори Дора Костова и Пламен Кирилов. Приятна изненада! От пръв поглед се вижда, че процентът на застрояване и пределната етажност са спазени. Значи можело без безогледна алчност! Проектът интерпретира неясно чие архитектурно наследство. От една страна - полегати скатове и широки стрехи, от друга - двускатни покриви с остъкляване във фронтона. Както и да е - модулна архитектура, която изглежда скромно, разнообразно и достатъчно представително. Осъзнатото богатство на "царското село" идва от свободните пространства. Витоша се вижда отвсякъде. Градът на север - също. (Илюстрация 2)



Конкурсен проект "Грийн енд блу" в курортен комплекс Албена на Катя Ангелова и Надя Стаматова, архитекти. Синьо и зелено стъкло, монументален кубичен обем с ротирани на ъгъл сдвоени етажи, стъпаловидни отстъпи "ала Бота", неочакван и непривичен монументализъм. Едро, дръзко и едновременно много "албенско". Подобен брутален хотел, но от бетон, беше построен преди десетилетия в Поморие от друга дръзка жена.
Представителен дом "Толерантност" в Бояна, край София. Автор Славей Гълъбов. Представителен дом на ДПС. Сложно съчетание на стоманобетонен скелет с конзолни плочи и изобразен на фасадите фахверк. Тектонично неизбистрена, но прекрасно мащабирана и детайлирана архитектура посредством "апликирана конструкция". Леки, приветливи интериори, много свободни и светли, прости и умерено луксозни. (Илюстрация 3)



Аквапарк "Акваполис" в курорта Златни пясъци. Автори Ваня Караджова и Люляна Чонева. Имитация на мюсюлманска крепост, но с конзолно изнесени "бойници" на покрива, дълги зелени "черва" на водните пързалки. При толкова богата на композиционни възможности задача от архитектите се очаква повече фантазия. Централен офис на Винпром Пещера в Пловдив. Автор семейство Василеви - баща, майка и двама сина, архитекти. Стъклена фасада с апликиран стилизиран колонен портик. Леко издуто коремче, както много административни и жилищни сгради в последното десетилетие. Нищо, но от сърце.
Автосервиз на BMW в София. Архитекти Даниела Янкова и Здравка Щилянова. Изпълнител СИКОНКО. Награден проект. Много просто, много мощно, големи подпорни разстояния. Гигантска козирка със заоблен ръб. Скрито отводняване. Много стъкло и въпреки това - неясна тектоника. Лови око.
Хотел "Панорама" във Варна. Архитекти Даниела Янкова и Здравка Щилянова. Точно срещу входа на пристанището в началото на Морската градина. Рядко името е толкова добре оправдано. Това без преувеличение е едно от най-панорамните места в България. И какъв Разкош, каква Изненада! Никакво насилие върху парцела или закона - проста, скромна архитектура, само четири хотелски етажа и обществен партер, почти глух обем с жълтеникава каменна облицовка. Малки вертикални прозорци до пода с железни "испански" парапети. Жени! Много ловко, много градско, много човешко, много изискано! Същите авторки, като на БеЕмВе-то и каква разлика в изразните средства. Наградена реализация.
Офиссграда на Мегахим в Русе. Автор арх. Венцислав Илиев. Наклонените стени като израз на фирмена мощ не е откритие. Въпреки това играта с формите - конус и призми, изнесените навън "допълнителни конструкции" са композирани по начин щото композицията е стегната, мощна, изразителна и самодостатъчна. Реализацията е наградена и наистина - офисът на Мегахим е по-добър от легион от същия вид. Големият успех на тази сграда са интериорите. Пространството не е пестено, но без излишества. Витата стълба с много специален детайл е произведение на изкуството. Зряла творба!
Жилищноадминистративна сграда на бюро ОЛВИ - Петър Олеков и Станимир Вичев, архитекти. Първа награда в раздела жилищни сгради в Първия Интернет-конкурс за идеен проект Архидея 2004.
Проектът е един от многото на същия колектив - най-масираното присъствие на Прегледа. Неслучайно може да се говори за стил ОЛВИ, както подчертава и Лило Попов в своята статия. Може да се каже без преувеличение, че на специфичните изисквания на днешното търсене на жилища и офиси ОЛВИ отговаря изключително адекватно, при възможно най-високо естетическо равнище. Наясно съм, че клиентът от прехода се интересува от малки апартаменти, с многобройни и тесни стаи, не се плаши от дълги коридори и предпочита форми, в които преобладават чупки, дупки и перки. ОЛВИ му дава всичко това по възможно най-добрия начин, опитомявайки шизофреничните мании на клиента без ирония, но и без подценяване на композицията. Ненужните наклони, разнобоят в отворите за едни и същи помещения, желанията за самостоятелност на всяка цена, пораждащи немислимо висок брой стълбища на единица застроена площ - всичко това го има. Но резултатът е хармония, наистина на незавидни прояви на националния характер, но - цялост, така или иначе. Ако маниашката пристрастност на клиента към самодоволен мазохизъм получава архитектурна индулгенция - това е несъмненото и специфично майсторството на ОЛВИ. По-сдържаните им решения са направо класика.
Връщайки се на въпроса - за какво служат националните прегледи - отговорът според мен е този - те са повод да си кажем разни неща от рода на горните. Символичните награди не са толкова важни. Защо такъв разговор не се състоя на място, в изложбата? Защо студентите, на чиято територия беше експонирана изложбата във ВИАС, няма да чуят, нито прочетат нищо от казаното по-горе? Защото на никого не му пука - нито на организаторите - САБ, нито на домакините - ВИАС, нито на участниците. Точно затова архитектурните изложби трябва да се променят - като начин на участие, начин на представяне, начин на дискусия. Възможно е, както казвал Ленин, аз да съм принципно неправ. Кой да ти каже?
А ако съм прав, може ли архитектурно-строителната действителност да се промени по-бързо? Инвеститорът да чуе, че има аргументи и възгледи различни от тези, с които е свикнал. Ако тарифите за пределни цени в проектирането проработят, ще се повиши ли интересът на клиента към алтернативни решения, към честно състезание между хора, които така или иначе ще им искат едни и същи пари? При различно качество! Архитектурният проект е стока, а прегледът е панаир. Стоката говори сама за себе си, но ако продавачите искат да кажат нещо различно от това, което се вижда, кой им пречи?

Павел Попов


Арх. Павел Попов е преподавател в катедра "История и теория на архитектурата" във ВИАС от 1974 г. Публицист и архитектурен критик. Автор на "София на карта" (2001).
Национален преглед на българската архитектура 2001 - 2004