...Да отнемеш болката
от реалността
- Какво е най-отблъскващото във филмопроизводството?
- Нетърпението. То е най-депресиращото нещо, едновременно чудовище и агония, което прави работите невъзможни, особено ако производството е в начален етап. Тогава решенията са грешни, тъй като са плод на афект - връхлитат те, обхващат всички, само защото някой е бил груб и нетърпелив. В повечето случаи форсирането на пътя е заради нечий егоцентризъм. Той може да убие проекта още в зародиш. Вместо търпение и обич към идеята, тя е наранена, неопитомена и ненахранена с любов. Нетърпеливият не трябва да бъде допускан до вземането на решения, особено ако продукцията е нестандартна и свръхбюджетна. Тогава екипите са големи и всеки иска да получи повече разбиране, внимание и време за творчество.
- Трудно ли се създават екипи? В България съмишленичеството е доста рядко срещано...
- Да работиш в колектив е задължителният минимум, за да успееш да върнеш парите си. Особено ако вече си ги инвестирал в креативни решения. При творческия етап аз невинаги работя с големи екипи, защото, за разлика от Нетърпеливия, когото описах току-що, се радвам изключително много, когато екипът си е паснал с креативността. Най-вълнуващото нещо е творческото решение, няма значение, кой ще извика "Ето, това е!" - Том Круз, операторът или асистент-режисьорът. То много ми прилича на признанието "Обичам те". Забелязала ли сте колко е важно и в киното да чуваш, "Обичам те, скъпа/татко/детето ми". Да обичаш някого е най-важното нещо, най-продуктивното нещо в света, заради което филмите, които се интересуват от идеята за любовта, никога няма да спрат да се произвеждат. На това се крепи светът и аз съм щастлив.
- Защо?
- Защото по този начин се разви кариерата ми. Защото нещата, които стават, са интересни, при това са и полезни.
- Колко върхове сте постигнал?
- Сигурно има доста, но в същото време - нито един. Важното е не да достигнеш някакъв връх, важното е след това да продължиш да търсиш нещо ново. Човек не бива никога да спира. Винаги приемам предизвикателствата и ги търся.
- Коя е планината, към която сте се затичал сега?
- Да създам стойностна компания за производство на филми. С това ще се занимавам през следващите три години. Не е просто поредното предизвикателство, а фантастично предизвикателство. И аз наистина му се радвам.
- И вие искате да режисирате тези филми?
- Не, не.
- В България, както разбрахте, ни трябват учители в работата с тим.
- Всичко е въпрос на сработване. А и на мен не ми е интересно да върша нещо сам. Моите неща са си мои, а стремежите на хората много често са безполезни, водят по грешни пътища и са само загуба на време. Губим "моментума". Затова не създавам индивидуални форми. Работя със сценариста, за да създам облика на филма, преди той да го измисли, за да се знае още от началото, какъв филм ще се пише. След това, още от първите стъпки всеки знае за какво е годен, всички се стараем да правим един и същи филм. Не харесвам тезата, че правенето на филми е трудно...
- Как съчетавате тогава рутинната с творческата работа? Някои сравняват смесването им с двете страни на човешкото лице. Кога правите гримаси в повече: когато ви е лесно или когато ви е трудно?
- Да правиш филми не е трудно, това е серия от решения, въпроси, пречки и ето защо трябва да бъдеш изобретателен. Оттук заминавам за Ню Йорк и там имам доста работа за телевизията, но не това ме интересува. Дори малко ме плаши, защото е рутинна дейност. Досадно-о-о. Затова предпочитам някой друг да я върши.
- Необходим ли е контролът?
- Отново става дума за сътрудничеството. Защото не би могъл да направиш нещо без другите хора. Така че, ако работите в синхрон, то тогава нямаме контрол, а водене към целта.
- За мен е любопитно да чуя това, тъй като този въпрос у нас се изчерпва само с приказки за пари, за пари и само за пари. И ние, младите, които сега се учим, си нямаме кой да ни каже начинa, по който да го правим...
- Дайте ми един добър списък с въпроси. Е, няма да седна и да започна да давам писмени указания спрямо всеки отговор. Но когато всеки си зададе проблема, отнасящ се до основните му дейности - например финансистът да зададе въпроси за финансирането, продуцентите за продуцирането... - това са все етапи от производството. Ако не знаеш отговорите на тези въпроси, когато започнеш организацията на филма, ще изпаднеш в голяма беда. Искам да кажа, че ще тръгнеш погрешно, защото това е правенето на филми - то е само серия от проблеми, серия от неприятности, и ти трябва да намериш път обратно към това, което реално си замислил в началото. Нещата постоянно ще се опитват да тръгнат накриво, но ти трябва да се справиш с тях. Така че колкото си по-подготвен, навлизайки в този процес, толкова по-лесно ще се измъкнеш. Аз съм добър продуцент и ако има добър проект, в който да се вложат пари, трябва да го познавам напълно и да отговарям на всички въпроси, буквално инстинктивно, със страст, с убеденост, с възбуда.
- Но въпросите, които ви задават тук, опират все до жанровете... Дали не се вълнувате от някакъв по-генерален тип арт проект?
- Разбира се, номерът при правилата е да ги нарушаваш, а не да им се подчиняваш. Единствената причина проектите да съществуват е да разберем какво е да ги има. Те не съществуват, защото някой ще умре без тях. Светът няма да загине, ако някой отговор не е правилен, ако има различия в отговорите. Отговорът е единствен, ако въпросът е точен. Ако ме питате например за филма ми, веднага отговарям, че той не е за широката публиката, а за мен и приятелите ми. Ние си доставяме удоволствие с него. Не ме интересува какво е написано на плаката. Въпросът е как се развива процесът, какво се опитваш да постигнеш. Ако поискаш от някого да вложи в него милиони долари, непременно ще изникнат някои неизбежни въпроси.
- Като продуцент какво е отношението ви към арт киното?
- Към филмите за изкуството или към артистичните филми?
- Към втория вид.
- За мен е едно и също. Креативният процес, процесът на създаване е един и същ. Единствената разлика е...
- Исках да питам каква е разликата при инвестирането на пари в арт филми.
- Проблемът за влагане на пари във филми, които не са предназначени за очакванията на публиката? Какво е жанр? Жанрът не е формула за правене на филми. Хората си мислят, че жанровите филми са формула. Не са прави. Жанрът е да разбираш какви са очакванията на публиката, така че да не я разочароваш. А това, че обикновено й се предлага нещо тъпо, не означава, че ще продължи вечно. Искам да кажа, че всички обичаме романтичната комедия, да гледаме как се влюбват, как в края на филма се женят и неща от този сорт. Да, така е, ние ги харесваме, но все пак искаме да бъдем изненадани, да бъдем убедени, че няма да се случи точно така, че краят да е такъв, какъвто ние наистина, наистина искаме да бъде. Това е теория, категоризация, начин да разбереш очакванията на публиката.
-Да, така е, но причината, поради която ви питам, е, че арт филмът, темата на арт филма навсякъде на Запад е призрак. Поне така на мен ми се струва, на повечето от нас...
- Арт филмите са много по-режисьорски и са предназначени към определена публика. Не искам да кажа, че трябва да си по-добър режисьор, но определено трябва да имаш индивидуална гледна точка, за да направиш един арт филм успешен. Освен това ти трябват невероятна история, отличен сценарий, великолепни актьори... Всичко това сработва само ако режисьорът е необикновен. Защото не просто прави филми, а "артикулира" нещо експериментално...
- Възможни ли са подобни експерименти и при продуцентите?
- Разбира се, напълно! Сега например в Англия е много модно да се правят филми без предварителен сценарий. И в това е идеята - да не знаеш къде ще отиде героят. Играеш на тъмно и всичко зависи от сработването с актьора, от пътя, който той ще избере... Доминик Савидж досега е направил четири филма. Той например пише какъв би искал да е краят, описва мотивациите, характерите, а останалото си идва от самосебе си. Просто се импровизира. Филмите му са наистина добри. Тези на Шейм Медоуз - също. При това не се харчат много пари, защото хората с парите разбират, че поемат риск, и режисьорите разбират, че поемат риск и затова правят филмите с по-малко актьори, не снимат с множество специални ефекти. В същото време трябва по някакъв начин да успееш да постигнеш очакванията на публиката, както е при нормалния филм. Аудиторията, разбира се, знае какъв вид филм може да получи, наясно е, че импровизацията, реализмът или дори натурализмът са част от процеса. Тези неща обикновено се правят за телевизията и само понякога - за голямото кино.
- Какво мислите за филмите, които се занимават с етническите различия в съвременния свят?
- Питате по темата за идентичността? Може би за вас това е интересна тема, но не и за мен. Ако в един филм се говори за етноси, за идентичност, темата не ме интересува, но ако е разказана добре - да. Важен е начинът, по който е разказана, важна е играта на актьорите... Историята е колелото, което просто използваш, за да се свържеш с голямата идея. Например, аз мога да започна да ви разказвам как баба ми е родена преди Първата световна война, как е имала тежък живот, особено по време на Втората световна, как умряла на 83 години... Това не е интересно, тъй като са само факти. Ако искам да ви разкажа за баба си, ще ви разкажа за онзи ден, когато отидох при нея, в къщата й, а тя припадна в ръцете ми. Бях само едно момченце и си помислих, че е умряла, не знаех какво да правя, бях напълно паникьосан... Ето това е много по-интересна история, отколкото да разказвам биографията на баба си. Кой се интересува от баба ми?! Друго е, ако направя от нея някаква история, ако сложа вътре драма. Умението да разказваш е умение да кажеш кои сме ние, как живеем... Разказването на една история е да извлечеш сърцевината на живота, да отнемеш болката от реалността. Всъщност животът ни е доста празен и болезнен. Трябва да се концентрираме на въпроса защо живеем.
- Може ли един филм да направи хората по-близки, по-приятелски настроени?
- Всъщност филмът, върху който работя в момента и за който съм говорил с някои български продуценти, се занимава с нещо подобно. Имам сестра, която е китайка, защото, когато бях много малък, живях в Сингапур, родителите ми искаха трето дете, но мама не желаеше да ражда и затова си осиновиха малко момиченце. И тази ми сестра е толкова моя сестра, колкото и другата ми, но има китайско лице. И на мен ми беше интересно как е, когато в твоето семейство има човек от друг етнос. Това е малко по-различно. И това е, което ме вдъхнови да работя върху този филм. Пък съм и любител на кун-фу. Така че попаднах на история за китайско момиче, обиграно в източните бойни изкуства. Героинята ще бъде хубава, ще се бие с всички мъже и ще побеждава с абсолютна студенина. Мисля, че това е моят начин да интерпретирам темата за етносите. Аз няма да казвам дали китайците са по-добри или по-лоши от белите или нещо такова. Просто ще разкажа една прекрасна история с наистина хладнокръвен, превъзходен герой. И тя ще накара зрителите да повярват, че китайците са наистина добри - та те владеят кун-фу! Това за мен е разказването на една история - да намериш забавния и приятния начин да кажеш нещата, все едно дали правиш документален или кун-фу филм. Никой не обича да му четат лекции. Никой не обича да му казват как да мисли. Всеки иска да го накараш да вярва, че той сам си е създал мнението. А истината е, че разказвачът го кара да мисли по един или друг начин. Трябва да се забавляваме. Най-важната връзка в много от филмите е тази между разказвача и публиката. Не между продуцента и изпълнителите, а между разказвача и публиката. Ние, хората от киното, трябва да се забавляваме и те, зрителите, трябва да се забавляват. Например, ако ние си кажем, дай да направим това или онова, тогава и зрителят ще си каже: "Ей, аз това не съм го виждал преди!". И точно в това е голямото удоволствие.
- Като продуцент харесвате ли някой български филм?
- "Лачените обувки на незнайния войн". Има нещо силно в него. Възбуждащ е, има контрол върху идеята, всъщност не е контрол, а власт върху действието. Според мен Кустурица би могъл да се смята за извънбрачно дете на Рангел Вълчанов.

31 май 2004

Разговора води Геника Григорова


Дарен Бендър е шеф на филмопроизводството в Screen East. До 2001 е договарял новите продукции за Channel 4. Създава сериала "Догма TV", който се превръща в територия на обещаващи сценаристи и режисьори от новото поколение. Днес Бендър е стратег на програмите за млади филмови режисьори и продуценти, както и на телевизионни семинари в BBC. Най-известното му заглавие като режисьор е "Сараевски дневник", номиниран от BAFTA. Дарън Бендър участва в конференцията "Участието на телевизиите във филмопроизводството", организирана по време на 9. фестивал на европейските копродукции, а в НБУ изнесе лекция на тема "Процесът develоpment (развиване на проекта)".
Разговор с Дарен Бендър