Да приватизираме Народната библиотека
Българинът свикна да живее в обилие от новини и скандали - и стана като всички хора: не се интересува от тях. Бързо се подчини той на Всеобщия закон: "Колкото повече, толкова по-малко", колкото повече новини, толкова по-малко новини. Гледай себе си и не се интересувай от тези, дето се дерат по медиите.
Неговата е лесна, но какво да кажат тези, дето той не им обръща внимание? Те трябва да се дерат двойно и тройно сега, за да привлекат вниманието му и да ги запомни, та евентуално да ги различи сред бюлетините.
Но какво неказано досега да измислят - всичко направихме, приватизира/х/ме яко, борим комунистите и ченгетата. Демократичният деец, чиято разлика с пламенния комсомолец е единствено в лозунгите и който удивително му прилича по тъпа амбиция и пълна невъзможност да мисли със собствената си глава, е затруднен - той все повече заприличва на сталинистките кадри през 60-те години, зъбещи се на всяко дребно съобразяване със здравия разум.
Също както сталинистките кадри, и демократичният деец къта своята революция в себе си и не иска тя да свършва - не му е достатъчно, че е прекършил твърде много връзки с историята, че е унищожил твърде много закрепили се в народния живот свиквания и структури. Трябва да се унищожи целият предишен гнил живот. Или както казваше един деец - трябва да се върнем към демокрацията от 1939 година. Демокрацията от 1939 година!..
Както и да е - за тъпота не можеш да съдиш човека!
Един такъв деец от известно време си е намерил темата, по която да се дере, та да го забележат. Да приватизираме Националната телевизия. За да бъдели народните пари харчени прозрачно.
Този деец, от години в сладки медийни комисии, е силно загрижен за разхищаването. И по изпитаната и утвърдена през годините от дейците рецепта, редовно и методично повтаря една от многото страни на проблема пред медиите - докато тази страна започне да изглежда застрашителна, решаваща за общото бъдеще - и целият проблем бъде решен според неговата гледна точка.
Другите страни на проблема БНТ? Всички те се решават, ако я приватизираме.
Нейната обществена функция? Частникът по-добре и по-ефективно ще я изпълнява.
Неутралното й място в медийния пейзаж? Частникът ще има интерес да го запази.
Фондовете й? Частникът ще намери решение.
Всичко това са глупости, разбира се. За да изпълнява обществена функция телевизията му, държавата трябва да плаща на частника - и никой не прави сметка дали ще ни излезе по- евтино. И никой не прави сметка за промените, които би предизвикало в общественото съзнание платено от държавата "обществено" предаване сред рекламите на частника. Да не говорим за информацията, която неминуемо ще обслужва частен интерес.
Но деецът явно си вярва на идеята, а - гледам - и някои други хора започват да хъмкат: защо пък не, защо пък не...
И тъй като във времето на изчерпване на идеи за приватизиране на това и онова всяко хрумване си е ценност, искам да патентовам тук моето: Да приватизираме Националната библиотека. За нея така и така пари няма достатъчно, дайте да й намерим стратегически инвеститор.

Христо Буцев