Когато сексът е female
Sex: Female звучи интригуващо. В тази "зона на здрача" (според източната и не само трактовка на жената) винаги има какво да се пре/открие, разбули, да се подложи на обсъждане, да се пре/осмисли. Такова беше и личното ми очакване, още повече, че познатите ни като звезди в амплоато си български участнички са многообещаваща почва за подобно изследване. Съчетани със своите американски колежки, те носят претенцията да представят разноликия образ на съвременната женственост, приемаща функцията на "едно безкрайно преобличане" на "втория пол" (тези избори са на Ани Колиър). Наред с тях в програмата старателно са изредени: "...сладостта на това, което е...", "...изкусителка на плътта...", "носителка на желание...", "...желание чрез илюзия...", "...невъзможно обещание...", "...грях..." и пр.
Външно формално и изобразително тези проекции на женствеността без съмнение присъстват в спектакъла. И изобщо за един непредубеден зрител представлението би могло да бъде интересно и симпатично със своето умиляващо простосърдечие. За моята професионално натоварена female-потребност обаче, тази интерпретация е доста повърхностно безконфликтна и незасягаща ме.
Постмодерната пързалка, която допуска употребата на отворени схеми (спектакълът е правен вече в САЩ, с други изпълнителки), които се пълнят със съдържание от конкретния изпълнител, носещ и отразяващ конкретната среда и ситуация, е подхлъзнала Ани Колиър в хаоса на един силно шаблонизиран групов автопортрет (щампите в него са предсказуеми и благовидно несмущаващи), в който се различават отделни твърде познати модели и твърде изконсумирани наблюдения. Независимо че използва постмодерни похвати като цялостна разработка на темата и като отказ от естетическа и хореографска цялост, произведението трудно би могло да се нарече постмодерно, поради неспособността му да преобърне смисъла на демонстрираните кодове.
Явно female темата изисква доста по-hard и male третиране, за да излезе от рамките на субективната декоративност (роклите бяха наистина красиви) и да изяви своя внушителен потенциал в известния от други female изяви в жанра, откровено разсъблечен и скандализиращо предизвикателен женски образ. Или... покъртително безпомощен и невинен...
Или... още безброй възможности да се прониква в женствеността по завладяващ и запомнящ се начин. Дори ако вследствие на такова взаимодействие спектакълът прозвучи доста феминистки. Като заглавието си.

Мила Искренова