Преди време големият испански художник Жорди Тейшидор беше представен с ретроспективна изложба в Националната галерия за чуждестранно изкуство. В нея бяха включени 18 абстрактни голямоформатни платна от различни творчески периоди на автора. Тейшидор е ключова фигура за испанския абстракционизъм. Роден през 1941 във Валенсия, през 1964 той завършва Висшата школа за изящни изкуства "Свети Карлос". Насочването му към естетиката на геометричната абстракция обаче се определя от близостта му с поколението на "Групата от Куенка", чиито най-изявени представители са Густаво Торнер, Фернандо Собел и Херардо Руеда. Пътуването (1973) и престоят му в Ню Йорк (1979-1981) също оказват голямо влияние върху неговото развитие. Там се запознава с живописта на САЩ от 50-те, като интересът му е насочен към Нюйоркската школа. Той черпи вдъхновение главно от абстрактните експресионисти Марк Ротко, Нюман и Ад Рейнхард.
Изложбата, представена в София, включваше основно картини на Тейшидор от последните 13-14 години, като комисарят на изложбата Елвира Малукер беше поставила акцент върху платната, създадени от 2000 г. насам. Две от картините с еднакво заглавие - La joie de vivre ("Радостта от живота") загатват за творчеството на Матис и представляват наситени червени полета, деликатно рамкирани от ярко жълти правоъгълни ленти. Двете композиции "Смесването на дните" са съвсем различни като подход - авторът използва четката почти като молив, за да изпълни плътно картинното пространство с неспокойни, ярки, преплитащи се експресивни линии, под които едва прозира черната основа.
В изложбата бяха включени и платна, характерни за основните етапи в творчеството на автора. В началото на 90-те художникът предпочита ярки цветове, като в живописните пространства, структурирани от геометрични фигури - квадрати и ленти, личи експресивното полагане на мазките. Постепенно колоритът избледнява, а след това силно потъмнява ("Мълчанието на Глен Гулд", 1995 г.), докато в края на 90-те се появява серията черни картини, именувани "Без заглавие", където плътното черно бива нарушавано единствено от златисти хоризонтални или вертикални ленти.
Трудно бих могла да намеря по-подходящ ключ към творчеството на испанския художник както в естетически, така и в етичен аспект, от собствените му думи: "Красотата, която ме интересува, има етично съдържание. Ти си творец, за да си човек, а красотата дава на човешкото същество качество и класа."

Стефания Янакиева