Каварна: малката театрална сестра на Варна
От 1 до 10 юни, точно по времето, когато във Варна се провеждаше театралният фестивал "Варненско лято 2004", в Каварна протече VII национален фестивал на любителските театри с международно участие. Двата града от няколко години стават центрове на театралните ни търсения и открития - единият в професионалното, а другият в любителското театрално изкуство. В съвпадението съзирам и определена символичност - два типа театър по едно и също време се вглеждат в себе си, във времето, в хората, за които създават своите спектакли. Естествено постановките в любителския театър "черпят" от опита на професионалния театър (било чрез "привличане", било чрез "отблъскване") - ето защо Каварна е като малката театрална сестра на Варна. Символичен факт, който буди само симпатия.
Няколко проблема се откроиха категорично на VII издание.
1. Любителският театър си остава заразителен, автентичен като преживяване и изпълнение, очарователен (а защо не и умилителен) като въздействие, когато не се стреми да копира и да подражава на професионалния, когато образността на спектакъла се търси по линия на чувствителността на националния ни характер, когато се вглежда не толкова в "модерния" българин, а търси онези пиеси, които показват същия този българин като национален, така и като общочовешки характер. В това отношение много силно впечатление с богатата си колоритност направиха спектаклите "Женско царство" от Ст. Л. Костов (Читалище "Развитие", Велики Преслав), "Има ли смисъл..." от Панчо Панчев (Читалище "Христо Козлев", Долна Оряховица), "Милионерът" от Йордан Йовков (Читалище "Напредък", Елена). В тях нрави ни се разкриха с будно чувство за хумор, с умно вглеждане в смешното и тъжното на тези нрави, с наличието на всеопрощаваща морална енергия.
2. Когато сценичната интерпретация на класиката се прави внимателно (съобразено с актьорския потенциал), когато няма показна режисьорска претенция, когато в тълкуването на един образ открием самороден актьорски талант - тогава в зрителя се ражда и респектът от спектакъла. Именно това почувства зрителят при "Юбилей" и "Предложение" от А. П. Чехов (Читалище "Д. П. Сивков", Нова Загора), "Няма да платим, няма да платим" от Дарио Фо (Читалище "Т. Пеев", Етрополе), "Опечалена фамилия" от Бранислав Нушич (ПБК "Еленка и Кирил Аврамови").
3. И в любителското театрално творчество младостта се явява носител на откритията, на неочакваната театрална визия и интерпретация. Тя разчупва сценични пространства, тя смело "атакува" драматургическия класически текст и му дава нови интонационни смисли и пластически решения. Този дързък дух на младостта присъства в постановки като "Другото овчарче" от Стефан Цанев (Читалище "Братя Миладинови", София), "Малкият принц" от Екзюпери (Читалище "Съгласие", Ямбол), "Врата за втората безкрайност" от Ст. Велинова (ОДК, Благоевград), "Много шум за нищо" от Шекспир (ОДЦКИ, Русе).
4. Похвално е, че за първи път тази година в програмата бяха включени като гости състави от Македония (Дом на културата "М. Гинова", Демир Капия), и Сърбия и Черна гора (Център за култура, Димитровград). Техните спектакли даваха възможност за така полезното съпоставяне на опит, с което фактически се разширяват границите на любителския театър. Гастролът на тези театри придаде и нова атмосфера на фестивала.
5. И пак през тази година за пръв път в програмата беше включено представително участие на спектакъл от варненския фестивал - "Фантасмагории" по Е. Т. А. Хофман (постановка Стефан Москов, ТБА). Това бе своеобразен подарък за зрителите на фестивала, направен от кмета на града. Идеята трябва да бъде продължена.
Интересът на съставите към фестивала на любителските театри в Каварна осезаемо нараства. Именно затова неговите организатори тази година го програмираха за 10 дена. След известно замиране в началото на 90-те любителският театър отново се възражда. Неговите търсения и изяви намират своето достойно място в културната панорама на страната.

Крум Гергицов