Стената на "Пинк Флойд" получи балетно решение във Варна. Постановката е на балетмайстора от Германия Тарек Ассам, съвместна продукция с театъра в Гисен. В 20 накъсани епизода се проследява съдбата на главния герой Пинк (според хореографа алюзия за живота на солиста от "Пинк Флойд" Роджър Уотърс, изпълняван от Тодор Тодоров). Особено впечатляват дуетите: на Майката (Галина Велчева) и Бащата (Константин Илиев), решен с отмерени жестове и движения със съзнателно ограничена емоционалност; на Пинк и секс-гърлата (Илияна Трифонова), който довежда до ориентацията на Пинк към надуваемата кукла за любов; на Пинк и любимата (Юлиана Дякова). И в трите дуета неразбирането между персонажите е очевидно - хореографията е в стилистиката на немския танцов театър, с много поддръжки и падания, съпроводени с конкретни жестове-пози. Заминаването на Бащата за фронта и отмерената, празна роботизираност на майката след смъртта му оставят отпечатък и върху поведението на Пинк. После често в спомените му се смесват епизоди на насилие - в училището, в армията, в лудницата. Епизодично през сцената минава медицински персонал, даже дуетът с любимата е всъщност дует с една от медицинските сестри.
Сценографията пресреща две перпендикулярни стени, едната от които позволява някакъв процеп, напомнящ отвор за смет - оттам се хвърлят играчки за лудите или пък сексуални атрибути - там е външният свят. В другата стена има прокопан тунел, през който пълзят фигури на голи ембриони, осветявани изпод корема - въздействието е неописуемо. В действието се включват ангели с огромни бели крила и сам Господ Бог, люлеещ се на циркова люлка и облечен като клоун. На преден план са монтирани няколко монитора, които отразяват семейното благополучие с кратки телевизионни програми в началото на епопеята от спомени и са мъждукащ празен екран в края на спектакъла, когато Пинк окончателно се е отказал от опитите си да проникне зад Стената. Финалът с осветените прожектори, които отблъсват Пинк от Стената, и празният му поглед пред мониторите създават усещане за безнадежност.
Стената е метафора на психологическа бариера, която защитава и огражда индивида от околния свят, но тя може да бъде и с размерите на Берлинската стена, за да не позволява контакти между хората. А "Стената" на Тарек Ассам се вписа успешно в историята на Варненския балет, който след десетилетно присъствие на хореографи с предпочитания към класическия танц промени творческите си търсения с идването на новия директор Екатерина Чешмеджиева. Все по-често се канят хореографи с творчески поглед, различен от досегашния - Боряна Сечанова ("Триптих", "Желание в скреж", "Дневникът на един съблазнител" и "Лешникотрошачката"), Тарек Ассам ("Танго`18" и "Стената"), факт, който привлича в залата предимно млади хора.

Анелия Янева