Щастливи стени в София
"По този начин София ще се превърне в литературна столица на Европа" - така Н. Пр. баронеса Хенриете Ван Линден, посланик на Кралство Холандия, анонсира инициативата "Поезия на стената". Проектът предвижда всяка една от страните членки на ЕС да "осинови" стена в центъра на София, върху която да бъде написано стихотворение на съответния език. Целта е не само да се боядисат свежо двадесет и кусур стени в китната ни столица, а и да се промотира културното и езиково многообразие на Европа.
Първата щастлива стена е на Природонаучния музей и бе открита на 1 юли, първият ден от холандското председателство на съюза, а стихотворението е на Ян Ханло и заглавието му в български превод е "Мисля, че ти си това". Имах честта да присъствам на откриването, което мина в малко неприсъща ми атмосфера - групичка чужди дипломати в официални костюми водеха светски разговори, докато български прислужници в червени ливреи разнасяха напитки. За мое учудване ги нямаше обичайните за такъв род събития "кандидат-дегустатори", които бързичко се присламчват с надеждата да намажат по нещо. Може би нямаха време да се ориентират, тъй като цялото събитие не трая и двадесет минути. Другото, което малко ме разочарова, е че следващата поетична стена ще видим чак след два месеца, когато ще се включи и австрийското посолство. Мисля си, че ако времевото разстояние между тези прояви стане по-кратко, цялата инициатива ще придобие подчертана събитийност, дори празничност, от което само би спечелила.
Във всеки случай, обаче, на мен лично идеята действително много ми харесва. Колкото и да се хвалим, че ние, българите, сме широко скроени и образовани по отношение на чуждите ни култури, мисля си, че има още много какво да научим за т.нар. "малки" езици и култури на Европа. Самата материализация на текстове от 25 национални култури, написани на съответните им езици (поражда се питането какви текстове ще изберат белгийците и ирландците) представлява символичен акт на "запознанство", който ми се струва много симпатичен. За тези като мен, които имат навика да се забавляват, като четат разноезичните надписи по опаковките на кроасани и бисквити, това е една възможност да се докоснат и до друг тип текстове, които обикновено - поне в страните от ЕС - се котират по-високо.
А иначе въпросният проект повдига и една друга тема, която доста ме интересува напоследък, и това е смяната на парадигмата във възприемането на поезията. Все по-често напоследък поезията звучи по пърформанси или се материализира върху градския пейзаж, докато обичайното самотно четене може би вече изглежда не толкова интересно. Няма да давам оценки за този нов (стар) начин на възприемане на поетичното слово, но във всеки случай проектът "Поезия на стената" се вписва в тенденцията поезията да търси синкретичност с други изкуства и да се проектира в една по-масова урбанистична среда. Дали това може да се направи с всяка поезия е по-скоро спорно.
Накрая, "Поезия на стената" повдига у мен две питания. Първото е защо никой в София не се сети досега за подобна инициатива - имам предвид не мултикултуралисткия, а тъкмо перформативния аспект на проекта. Неотдавна в Шумен, например, Литературен кръг "Боян Пенев" и Артгрупа "Завой" облепиха целия град със стихове, но тук в бъдещата "литературна столица на Европа" явно трябваше да чакаме чужденци да се сетят за подобно нещо. Второто питане е свързано с очевидния факт, че в политиката на ЕС литературата очевидно се възприема като силен PR-фактор, като начин за промотиране на собствената култура, като - да използваме клишето - "лице пред света". В никакъв случай не казвам, че такъв тип отношение към литературата е изцяло положително, и по принцип мнението ми за политиката на културна експанзия не е никак ласкаво. Но от друга страна виждането на културата като легитимиращ фактор влече със себе си доста сериозни дивиденти както за нея, така и за нейните създатели - тук нямам предвид само финансовата страна, имам предвид и личното творческо удовлетворение, и факта, че - по каквито и да било причини - се осигурява широко разпространение и мащабен износ на собствената култура. Такова разпространение, такъв износ, такава културна политика в България напълно липсва. Ние по принцип предпочитаме да се легитимираме пред света с кисело мляко и спортни успехи. Е, при положение, че спортът ни напоследък сериозно е закъсал, може би трябва да помислим и за културата като евентуален PR - та току-виж от провала на футболния ни отбор в Португалия излязло нещо положително.

Ангел Игов