Антропология на романа

След "Изкуството на отдалечаването. Есе за класическото въображение" (1996) професорът по френска и съпоставителна литература в Университета в Чикаго, Тома Павел, публикува едно мащабно разсъждение върху историята на романа. Книгата му се нарежда сред неизбежните библиографски препратки за всеки филолог, защото тя представлява подробна история на западноевропейския роман, обхващайки периода от създаването му до съвременната епоха. Написана на един много ясен и точен език, структурирана почти като наръчник за любителя на романи, с междинни заключения между главите и недвусмислено изказани мисли, книгата на Павел е и своеобразен пътеводител за студенти филолози.
В тази антропология на романа се изтъква, че още с появата си романът създава ново пространство, в центъра на което попада индивидът, обитаващ мъчително и болезнено светa. Романът битува по парадоксален начин на ръба между повторението и сътворението - от една страна, с учудващо постоянство той възпроизвежда едни и същи теми, а от друга страна, той измисля светове, които подлежат на историческо развитие.
Каква история на романа може да се пише днес? Тома Павел не се отрича от естествената история на видовете романи. Подобно на биологичните видове, литературните жанрове също еволюират, преобразуват се и са в процес на постоянна конкуренция, промяна и смесване. Хегелианското начало се чувства доста силно в изследването му. Така той гравитира около няколко основни понятия: индивид, свят, морална норма, за да представи как "предмодерните" наративни жанрове възприемат човешкото съвършенство и как модернизмът се опитва да го впише в ежедневния опит. Основният акцент в размишлението пада върху идеята, че историята на романа почива върху вековния диалог между идеализираната представа за човешкото съществуване и трудността му да се съизмери с този идеал. Единствено в свят, който вярва в безкрайната сила и богатство на човешкия дух, романът може да намери нови измерения. Модерното антропологическо въображение се изгражда около три основни компонента - дуализмa, социалния договор и красивата влюбена душа.
Романът не само измисля светове, той е мислещ жанр, мисълта на романа е мисъл за човешкото същество и неговите земни приключения. Тя е дълбоко идеалистична и устремена към един съвършен свят и в този смисъл, противопоставянето на правдоподобност и измислица е второстепенно и безинтересено на фона на по-дълбоката мисъл, която трансцендира нормата. Затова и според Тома Павел романът може да се появи само в свят, който е открил своето единство, свободата на "аза" и безкрайната сила на Бога. И това се случва още в зората на жанра. По пътя историята на романа би могла да бъде различна на всяка крачка, ако си представим различно разположение на фигурите на шахматната дъска, ако измислим различна съдба за успехите на романа. Основното според автора е, че Мисълта на романа проследява едно от съществените движения на универсалния дух.

Рени Йотова

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Thomas Pavel,
La Pensee du roman
,
Gallimard, Essais, 2003