TV poetry

Военен телевизионен канал, предаването "Сюжети". Пример за това как и телевизията може да бъде култура, как и тя като медиa, предимно обвинявана в профанация и семплификация на съзнанието, може да прокара пътечка, за да стигне зрителят до културен продукт. Който, разбира се, не е лесен за възприемане, някому може да се стори муден и прекалено словоохотлив, но това е нормално - културата е усилие и за да се усети тя, са нужни по-други сетива, не тези на злободневието и скандала.
Главен герой на "Сюжети" е поетът и писателят Палми Ранчев. Предаването има изчистена визия, в повечето случаи черно-бяла, стерилизирана. Лицето на Палми Ранчев често се появява в едър план, запълва целия екран, докато той разказва поредния сюжет. Съвсем естествено: сюжетите са изповедни, личностни, приобщаващи. И са типично в негов стил - за самотата, за неразбирането, за това, че въпреки всички тия несъобразности и недопустимости, трябва да си силен, трябва да си човечен. Един призив да бъдем хора, но отправен не лозунгово, не манифестно, а ненатрапчиво, тихо и кротко, като дъжд в разказ на Елин Пелин. Палми Ранчев играе почти всички роли (в последния брой имаше и двама други "актьори" - прочее, работещи във ВТК, което подсказва, че и с малък бюджет могат да се вършат неща, стига човек да знае какво иска да извърши), вероятно за да посочи, че никой не е само добър или само лош - във всеки има скрити атоми добро, атоми и зло, а единствено въпрос на избор е кой от тях ще изкристализира в химията на личното поведение.
Всъщност "Сюжети" представлява един средно голям разказ, показан/разказан/изказан/сказан по телевизията. И тъкмо литературата е главен герой на предаването, тъкмо тя е, заради което се прави то. Но литература жива, тръпнеща, пълнокръвна; и макар че стилизацията е важен похват в реализирането на продукцията, зрителят няма усещане за студенина, изкуственост, измисленост. Може би защото "Сюжети"-те са избрани от самия живот, от междублоковите пространства, от градинките и парковете на града, от неговите спирки и гари. Живот, в който самотата и нуждата от разбиране са централен проблем, средоточие на всичко случващо се и разказвано. Затова вероятно фигурата на Палми Ранчев срещаме преди всичко на пусти пространства, без хора, без суетня: по празните нощни улици или по забутаните очукани чакални. Един мъж в града, комуто се случват/срутват срещи, разминавания, разговори, неразбирания, обещания за обич и неизпълняването им; въобще всичко онова, което и нам се случва в забързания ни ден. Но в "Сюжети" то е в забавен каданс, за да вникнем в него, да го възприемем и осъзнаем, за да разберем, че също сме част от тези неслучили се близости, че и ние сме дали от себе си, за да ги има тия несъстоявания. Събитията вървят бавно, за да открием и признаем своята вина за това, че те не са докрай събития, а само инцидентни случки - ефимерни и отлитащи.
Поезия на града - това е предаването "Сюжети". Но градът не като пъстър и безумен, а като пуст(ош) и безликост. И точно това иска да измени, да преформулира, да трансформира предаването; не случайно в разказите на Палми Ранчев се отдава такова значение на лицата на срещнатите от него хора ("тясно като брадва" беше то в последния брой). Един призив не просто да се поглеждаме, а да се виждаме, не просто да се чуваме, а и да се слушаме, не само да се разминаваме, но и да се срещаме. Срещи, единствено които ни правят хора и ни вадят от анонимността на търчащото време. И същинско чудо е, че тъкмо телевизията се оказва медиата, която е в състояние и в способност да апелира адекватно за това. Една tv poetry, която, пак казвам, доказва, че телевизията може да бъде и култура. И не просто да я разказва, но и да я показва - неподправено, автентично, вълнуващо... С една дума, истински.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин