В навечерието на Обединена Европа

Неотдавна Институтът "Отворено общество" проведе дебат за бъдещия конституционен договор на Европа и представи изданието си "Конвент за бъдещето на Европейския съюз". Най-същественото в дискусията беше не толкова акцентирането върху току-що отшумелия спор за Европейската конституция, колкото огласяването на българските позиции, на българските гледни точки по ключови за Обединена Европа теми. Затова и ще си позволя да кажа, че дебати като този, както и представяният сборник, помагат за култивирането на език, който да гарантира разбираемост на европейското в контекста на българското, а и на българското в контекста на европейското.
Неслучайно сборникът обобщава дискусиите, водени в рамките на Европейския конвент - подготвителния орган, който изработи проекта за Европейска конституция, наричана все още от своите критици чернова. В предисловието към изданието Мая Войнова представя накратко работата на Конвента и най-вече темите, с които се е занимавал: европейското право, общото гражданство, Хартата на основните човешки права, функциите на бъдещия външен министър на ЕС, на президента на Съвета на министрите и пр., и пр. Като индиректно и предисловието, и сборникът като цяло налагат питането ще може ли всички предложения и промени да доведат до създаването на европейска държава, в която обаче националните правителства ще имат все така голяма роля. И въпреки че отчита, че спорът за Конституцията е спор най-вече за позиции и интереси, спор между по-големите и по-малките държави, сборникът дава по-скоро положителен отговор, защото стои зад тезата, че приемането на Европейската конституция, чийто договор може би знаково ще се подпише във всяка една страна членка на ЕС, е гаранция за функционирането на въпросната бъдеща обща европейска държава.
Малко по-конкретно, българските текстове в сборника засягат проблеми като правосубектността на ЕС, разпределянето на компетентност между ЕС и държавите членки, основните граждански права в съюза, ролята на националните парламенти в институционалната архитектура на ЕС, институционалния баланс, координирането на икономическата политика, на външната политика, проблемите за сигурността и отбраната в рамките на ЕС. Всички те следват общ модел на направа - представяне на темата, предистория на проблема, състоялите се дебати, взетите решения и перспективите. Сходното конструиране води до ясен баланс между фактите и гледните точки на авторите, до задължителна информираност и способност да се синтезира и прогнозира. Достойна за похвала е тази дисциплина, която прави от изданието полезен наръчник, четиво, в което има много история, много данни за европейския проект, много материал, върху който да се интерпретира идеята за Обединена Европа. И пак ще кажа, има и ясно прокарана визия, която включва в дебата и българските позиции. Може би и защото автори като Нели Куцкова, Антоанета Приматарова, Александър Арабаджиев, Евгени Танчев, Райна Карчева имат и знанието, и позицията, за да вплетат българската перспектива в европейското си говорене.

Амелия Личева







Думи
с/у думи



Конвент за бъдещето на Европейския съюз. Анализи 2004, изд. Институт Отворено общество,
С., 2004