Време на единение, градеж, светлина

Това е най-краткото определение, което бих се осмелил да дам на епохата, наречена "тъмни векове".
Ето, разполагаме най-сетне и с книгата на Жорж Дюби "Времето на катедралите". С това можем да кажем, гдето в България вече присъствуват основните произведения на европейската медиевистика. Разбира се, въпросът кои точно книги трябва да влязат в тази "привилегирована" група може да бъде предмет на дискусия, но тъй или инак няма съмнение, че българският читател разполага с достатъчно текстове, при това на родния си език, които да му представят основните проблеми на средновековната култура. Не само това - той вече разполага и с различни гледни точки върху нея. Радостно и тъжно! Радостно, защото в края на краищата това е част от нашия път към съвременността. Преводът и издаването на всички тези книги е част от българското културно богатство. Тъжно, защото всичко това ни напомня още веднъж за факта колко дълго бяхме откъснати от света, колко дълго - цяла безкрайна епоха - бяхме затворени с убийствения провинциализъм на "нашето, родното". Не става дума за партийна цензура - да не забравяме, че достъпът ни до някои "западни" произведения ставаше посредством тогава многобройните руски книжарници, посредством книги от страна, където цензурата бе несравнимо по-страшна. Но нека да се върнем към книгата на Жорж Дюби, която ни дава основание за много по-положителни емоции! Тя не е конкретно изследване - не е нито поръчана, нито замислена, нито изпълнена като такова. Това е панорама на средновековното общество, власт, манталитет и култура, центрирана около проявленията й във визуалните изкуства. Качествата на този текст не могат да бъдат отричани. Разбира се, изкушеният в медиевистиката читател ще намери в изложението на Дюби следи, напомнящи нашето неотдавнашно идеологическо минало. Такова е съпътстващото в почти всеки разказ за социалната ситуация описание на разорената Европа, потискана от кралски свити, феодали и дребни местни главатари. Някакъв вид марксизъм прозира и в извеждането на културата от ежедневната практика. Типично по френски лаично е и отношението към Църквата и клира... Все неща, които ние можем да харесаме или не, но които представят погледа на несъмнен ерудит и човек пълен с идеи за една епоха така различна от нашата.
Трудно ми е да се съглася с изказаното в предговора твърдение, гдето тъкмо очарованието е водещо за автора - социалната и стопанска картина, която той рисува, не е най-очарователната. Струва ми се, че синтезът остава онази основна характеристика на изложението, която би трябвало да е най-високо оценена. Културата на Средновековието е представена в своето единство, като изложението за изкуството става център на разбирането за обществото, стопанството, властта, войната, пътуването, семейството и родовите връзки, вярата, съпричастността... Християнската епоха в европейската история, наричана или "Тъмни векове," или "онова, което се намира между великите епохи на Античността и Новото време", е характерна с цялостността на човека, живеещ в хармония със социума, с Бога и в крайна сметка и с природата, макар и не по начина, по който го разбираме днес. Този цялостен човек, който не е изоставен сам във всемира, нито е така разделен в идентичността си от околните, че да разбира себе си в категориите на омраза към тях, изисква и цялостно представяне. Такъв подход към изложението определя и неговата структура. Авторът го концентрира около няколко опорни точки - именно мaнастира, катедралата и двореца - които предоставят възможност за синтез на културните феномени на различните епохи. Това са места на творене на изкуство, ала същевременно и социални и политически институции, определящи културата на епохата, като израз на главните нейни ценности.
Символ и най-висш видим израз на цялостността на средновековната култура е катедралата. Катедралата е мястото, където виждаме величието на Бога в света. Готическата катедрала е изпълнена с Божията светлина и сякаш безплътно се е устремила към Него. Тя обема всичко и всички, в нея целият човешки род се единява евхаристийно със Създателя. Тъкмо затова я откриваме още в заглавието на произведението на Жорж Дюби.
Книгата е вече в ръцете на читателя и той може най-добре да оцени нейните качества, стойността й, полезността й. Във всеки случай, тя ни дава добър повод да изразим признателност към издателството "Агата-А", както и на всички онези колеги около него за тяхното апостолско и просветителско дело. Признателни сме им всички: и специалистите (или онези, които се имат за такива), и студентите, които разполагат вече с пълен набор текстове за подготовка в областта на Средновековието, и любопитните, тези, които, слава Богу, никога не могат да бъдат напълно удовлетворени... Книгата на Дюби е адресирана към всички тях и вече им е достъпна. Нека да се възползваме!

Иван Билярски





Жорж Дюби. Времето на катедралите. Изкуство и общество (980-1420). Издателска група
АГАТА-А.
София, 2004.
447 с.