Класически академичен проект

Изниза се годината след кончината на професор Дочо Леков, а все още е трудно да се мислят изследванията му в термините на литературноисторическо и литературнотеоретическо наследство. Излизат и очакваме да излязат от печат неговите последни научни трудове. Университетското издателство "Св. Климент Охридски" от години подготвя публикацията не само на двутомната авторска история на българската възрожденска литература, станала конкретен повод за настоящия текст; в редакторски сейф "отлежава" и ценно документално издание на предисловията в преводните и оригиналните книги, печатани преди Освобождението ("Възрожденски предговори 1806 - 1878 в две книги. Книга първа. Събрал и наредил Дочо Леков", С., 1992). Колегите от Института за литература при БАН не са приключили започнатата под ръководството на професор Леков работа върху енциклопедия на българската възрожденска литература и култура; предстоят защити на дисертации на докторантки от Секцията по възрожденска литература на института и към Катедрата по българска литература във Факултета по славянски филологии на Софийския университет, на които той е научен консултант и ръководител. Така че неговите изследователски проекти са наше достояние, настояще и донякъде наша професионална неиздълженост.
Върху корицата на "История на литературата и на възприемателя през Българското възраждане" над името на автора със същия шрифт е изписано обозначението серия "Университетска класика". Точно този труд на професор Дочо Леков окръгля представите за академизъм, за търсено себевписване в университетските практики и канони. Четири десетилетия ученият обглежда Българското възраждане през духовните събития и тенденции, през парадигматични, непознати, забравени или маргинализирани автори и творби, обследва жанровия генезис и развой, конструирането и утвърждаването на традиции, раждането на (потребността от) модерност. Нещо повече, в своята завършеност изследванията на Дочо Леков "архивират" литературния и културния живот на българите през ХVIII и ХIХ век, явяват базирания върху разно-редови и разно-значещи конкретики многопластов и оцелостен образ на Възраждането.
Методологически фундамент в работата на професор Леков са новият историзъм, новият позитивизъм, литературната социология, рецептивната естетика. С основание Биляна Курташева отбелязва в "Литературен вестник по повод монографията "Писател - творба - възприемател през Българското възраждане" ("Народна просвета", С., 1988), че всеки филолог, явил се на изпит в Софийския университет, помни като скороговорка въпросната "триада" заедно с не по-малко популярната "Литература, общество, култура".
Привилегирован изследователски обект, рецепцията на литературата през основополагащата културна епоха акцентно присъства в двутомника. Първият том обхваща 630 страници. Анотацията "Къмто любезните прочитатели" коректно разписва режима на работа, съвместяването на различни интерпретаторски модели и научни парадигми в изследването: "Историята на литературното развитие се проектира върху историята на възприемателя, върху взаимоотношенията му с писателя, текста, институциите... разглежда се битуването на литературното творчество между различни категории читатели и слушатели; очертава се ролята на периодичния печат, на литературните и културните институции и на преводната литература в изграждането на критерии и норми за възприемане на писмения текст; проследява се формирането на слушателя, читателя и зрителя през различни етапи от литературния живот; възрожденската литература се показва чрез рецепцията на чуждестранния възприемател" (с.5). Въведението представя същината на научния проект в тематично и съдържателно отношение. Основен структуриращ инструмент е периодизацията на историческото развитие на литературата и на възприемателя през Възраждането. В първия том са представени литературата на Прехода (ХVII - първите две десетилетия на ХIХ век), "школският период" във формирането на новобългарската литература (20-те - 30-те години на ХIХ век) и първият етап в създаването на съвременна художествена литература и литературна култура (40-те - 60-те години на ХIХ век). Вторият том ще включва анализ на литературата на 70-те години на ХIХ век, литературата на освободеното общество (80-те години на ХIХ век) и литературата на българите, останали под турско владичество. Двутомникът четливо откроява отличителността на Дочо-Лековия литературноисторически проект, отместването на доминанти, граници, проблематизации на възрожденската литература от периодизации и водещи идеи в предходни литературноисторически разкази.
Изследователят свободно борави с целия корпус от печатани текстове преди Освобождението, със солиден (точните думи са "изумителен" и "смазващ") обем ръкописи, устни текстове, фиксирани в архивни сбирки и/или сборници, публикувани като свидетелства от и за епохата на Възраждането, с нормативни документи от типа на устави, програми, каталози, с всякакви данни за предосвобожденските културни институции.
Книгата респектира - най-кратко определена, тя е книга за историчното в литературата и културата на Българското възраждане, за историческата представимост на желанието за творческо самоизписване, самопредставяне, себеизричане. След десетилетни търсения и провиждане на типологичното, повторимото, характерното в конкретиките, Дочо Леков акцентира творби, прицелени да проблематизират единомислието сред възрожденската и съвременната читателска аудитория. В рецензирания том това се наблюдава най-вече в ефектните заключителни части - "Театърът и театралната творба в живота на региона и на националната общност" и конкретно в интерпретацията на комедията "Ловчанскийт владика или бела на ловчанскийт сахатчия" от Теодосий Икономов и на драмите "Иванко" от Васил Друмев и "Фудулеску" от Тодор Пеев. Винаги ме е впечатлявала способността на проф. Леков да осмисля, систематизира, форматира мащабни явления и базисни нагласи, като неизменно оставя впечатление за поредно свръхдетайлно изследване на възрожденската литература, култура, менталност. Вече не става дума за отделно проучване; "История на литературата и на възприемателя през Българското възраждане" приключва един класически проект, синтезиращо съчленява резултати от предходни научни занимания.

Катя Станева





Дочо Леков. История на литературата и на възприемателя през Българското възраждане. Първи том. УИ Св. Кл. Охридски,
С., 2003