Юбилейна Седмица на книгата в Унгария
(3-7 юни 2004)

Неотдавна завърши 75-ата седмица на унгарската книга. На юбилейния случай бе отдадено дължимото: в цифри всичко беше най. На най-много места в страната и в Будапеща, с най-много павилиони, с най-много издадени специално за случая заглавия (351), с участието на най-много писатели и най-много издателства (191), сред тях и унгарски издателства зад граница. Имаше обаче и неща, които затъмняваха донякъде радостта. Още в навечерието на събитието стана ясно, че според последното тълкувание на Министерството на финансите на данъчния закон (и във връзка с хармонизацията на унгарското законодателство с европейското), печатниците трябва да плащат не 5%, а 25% ДДС. Спорът продължава, специалистите предвиждат неблагоприятни последици особено за малките издателства и изданията, предназначени за тесен кръг любители и специалисти.
Унгарската литература през последните години се радва на сериозен международен престиж. Книгите на Петер Естерхази, Петер Надаш, Дьорд Конрад и др. са търсени на немския пазар, а след нобеловата награда на Имре Кертес се засили интересът към унгарската книжовност в цяла Европа. Наличието обаче само на "звезди" не е здравословно за унгарската литература, твърдят специалисти. Ако няма една добре артикулирана втора линия, една готова за скок, "несресана" нова вълна, една качествена рецепция и професионална оценка, последиците за цялата литература не могат да бъдат добри. Да не говорим, че и "добре продаваните" писатели също не падат от небето.
Седмицата започна с откриване на паметна плоча на Геза Шупка (1883-1956) в Лилафюред, дал идеята за провеждане на деня на книгата. Първата подобна проява се осъществява още през 1927 в Мишколц, но от 1929 г. тя се провежда редовно в Будапеща. Родена в момент на криза, идеята за ден на книгата, за седмица на книгата преживява всички икономически и политически кризи. Решението за организирането на тази празнична среща между писатели и читатели е взето от Стопанското дружество на писателите. Оттогава, независимо от превратностите на последните 75 години, тя се осъществява всяка година.
Изключение е единствено 1957, когато унгарските писатели и издатели отказват да излязат на улицата, тъй като много от техните колеги и приятели са в затворите. По юбилейния повод бе издадена и "Хроника на Седмиците на книгата", а в Литературния музей "Петьофи" бе открита изложба, посветена на събитието.
За пръв път Седмица на книгата се организира и в Балатонфюред, където са поканени унгарски писатели зад граница - тази година от Войводина. В тържествата в балатонския град взема участие и Домът на преводача, който представя продукцията си за изминалата година - преведените през последната година книги, сред които и от българските преводачи.
От близо 400-те нови заглавия около 120 са художествена литература. Специалисти забелязват отместването на първоначалния замисъл. Дълго време седмицата на книгата е била възприемана като празник на живата унгарска литература, по-късно ударението пада върху книгоиздаването, а днес вече нещата са в ръцете на книгоразпространителите.
Седмицата на книгата винаги е била важна за унгарския литературен канон, даже и във времена, когато още не е бил наричан така. На тазгодишната Седмица бе представена както унгарската класика с нови издания, така и произведения на съвременни автори. Доколко е важна появата на това книжно събитие говори и фактът, че дори автори, които нямат нови книги, са представени с преиздаване на стари, но вече изчерпани заглавия. Така например бяха преиздадени "Въведение в литературата" и "Чудният живот на рибката" на Петер Естерхази. (Тази година той получи и наградата "Стъклено топче" на книжарницата на писателите в Будапеща. Наградата се дава от 1993 г. насам по избор на служителите на книжарницата на писателя, поддържал най-добри контакти с читателите, и представлява истинско стъклено топче.) С нов ("Разруха и скръб под небето") и преиздаден ("Ургайски пленник") роман се представи известният и у нас Ласло Краснахоркаи, който в последните години проявява все по-голям интерес към далекоизточната култура. Събитие бе и новата стихосбирка на Кристина Тот "Плачещо платнище". Продължава големият интерес към книгите на психоложката Ален Полц. С нови книги се представиха разказвачът Шандор Тар, поетесата Анна Т. Сабо, прозаикът Дьорд Фердинанди.
Едно от интересните издания, което фокусира вниманието и на медиите и се превърна и в обществено събитие, бе антологията на бездомни поети "Залезна зона", редактирана от младия поет и драматург Янош Хай. "Целта беше да създадем един сборник с литературни достойнства, а не да се занимаваме с проблемите на бездомните, не сме искали да показваме хора с нещастна съдба, нито да се занимаваме със социална критика, тази книга не е нито социография, нито вик за помощ" - твърди редакторът на антологията. Разкази, сонети, хайку, свободен стих и рисунки на талантливи, надарени-наказани с писателска дарба, образовани хора, които говорят езици и имат литературни познания. И очевидно биха желали да се измъкнат от сегашното си състояние. Мнозинството обаче навярно ще си останат бездомници.
Сред чуждестранните автори срещаме имената на Славомир Мрожек, Умберто Еко, Джон Ъпдайк, Ирена Оберманова, Чингиз Айтматов, Мартин Валзер. Гостуването на Стинг умножи интересът към неговия автобиографичен роман, още повече, че прочутият певец дойде да раздава и автографи на площад "Свети Ищван". Сред "звездите" беше и Джон Лукач, който представи своето изследване "Историческото съзнание".
Най-търсените заглавия обаче не бяха литературните произведения на унгарски и чуждестранни автори. Все по-голям е интересът към справочна литература и учебници. През последните години трайна тенденция на нарастване на потребителското търсене отбелязва детската литература. Ето защо вече за трети път в рамките на Седмицата се организират и дни на детската книга, която в последно време има над 5 милиарда форинта годишен оборот.
Общото увеличение на оборота от продажба на книги специалистите обясняват с увеличението на цените на книгите, които вече са достигнали европейските стандарти (за разлика от други показатели като личните доходи, например).

Будапеща

Светла Кьосева