По границите на философията

Годината е 2002-ра. В Букурещ се провежда регионална конференция на фондация "Александър фон Хумболт". Сред участниците са мнозина балкански или казано politically correct югоизточноевропейски философи. Между тях са и такива, които се казват Паво Баришич, Цочо Бояджиев, Габриел Черчел и Георги Каприев. Разпознават се. И четиримата се оказват съучастници (професионални, разбира се), живеят малко или повече на Балканите и се опитват да правят философия. Една година по-късно инициират среща в България, която трябва да учреди Мрежа на философските издания в югоизточноевропейския регион, тъй като такива, както се оказва, не липсват, но някак винаги per se и поради исторически установените "братски" отношения, както се казва в приказките - през девет планини в десета. Тази книжка, която публикува издателство "Изток-Запад" с помощта на специалната програма "Фриц-Тюсен" за научно възстановяване в Югоизточна Европа и фондация Александър фон Хумболт (които подкрепиха и самата среща), представлява всъщност сборник на онова, което участниците в конференцията споделят, той представя случването на философското, което остана непознато, през последните години в този културен регион и поставя началото на един общ проект.
Изданието съдържа статии и доклади на изявени български, гръцки, хърватски, румънски и дори унгарски философи. Те говорят за историята на философската периодика в страните си, проблемите и посоките, с които и в които работят. Сборникът всъщност представя за първи път една реална картина на философския живот в тази част на Европа. Това е дебат на философите, които се разпознават. Тази, изглежда, е и единствената перспектива, която ги поставя извън невъзможното вече, но съвсем обичайно и присъщо за Балканите маргинално мислене. Такава впрочем е и дефиницията на Рихард Вагнер ("Der leere Himmel. Reise an das Innere des Balkan"), който заявява, че Балканите са не просто един маргинален свят - това е по-скоро свят на маргиналии.
Освен това срещата акумулира общи проекти, някои от които са вече факт. Така например на уеб адрес ще са достъпни съдържанието, резюме на публикациите на някои от периодичните издания, както и адресите на авторите. Също така четири такива издания се превръщат в регионални и ще бъдат издавани от международен редакционен съвет като концентрират усилията на съответните специалисти от региона. Става дума за следните издания: Архив за средновековна философия и култура (София), Rizai (Атина-София), Studia Phaenomenologica (Букурещ) и Synthesis philosophica (Загреб). Това, разбира се, е една първа стъпка в бъдещото разширяване на Мрежата, която ще цели и разпространението отвъд граница на специализираните издания, както и обединяването на други такива в подобни професионални кръгове, поради което и Мрежата ще се ръководи от международен борд.
Един по-подробен поглед върху случването, перспективите и проблемите пред философията, която бе непозната, предлага самият сборник на английски и немски език "Философия в Югоизточна Европа", вече достъпен благодарение усилията на проф. Георги Каприев и издателска къща "Изток-Запад".

Тодор Тодоров

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Philosophie in Suedosteuropa. Съст. Георги Каприев, София: Изток-Запад, 2004.