Музика от екрана:
Кречетало vs. другите


Телевизията се превръща все повече в забавление (един приятел дълго и настоятелно ме караше тук вместо думата "забавление" да сложа думата "сеир"), разрояващите се игри на екрана го показват недвусмислено. Преди тях обаче бяха многото предавания за музика, различните хит-класации и подробни информации от света на шоу-бизнеса. Канал 1 се отчита в тази "номенклатура" с "Хит минус едно" и "МелоTVмания", по bTV тече "Българският топ 100", а по "Нова телевизия" пак тръгна "Кречетало" - музикалното предаване на SME, което преди това се движеше по БНТ. Въобще местните шоумени не могат да се оплачат, че българските електронни оператори са безразлични към тях, напротив - има и специално създадени радио (BG радио) и телевизия (ММ) за тях, където се излъчва продукцията им, има и музикални награди, директно предавани по телевизията; жанрът е застъпен обилно, но пък за сметка на това повърхностно.
Защото когато става дума за поп-музика тук, в България, се вихри убеждението, че колкото си по-инфантилен, колкото по-фамилиарно и неглижирано се държиш, толкова пo си в унисон с жанра, толкова си пo cool и шик. Стига ни да хвърлим само един поглед върху водещите на "МелоTVмания" и "Българският топ 100", за да видим, че екранното им поведение е абсолютно идентично, напълно едно и също. Човек спокойно може да отвлече например водещата Диана Алексиева от "зеления" екран и да я пусне на "синия" на мястото, да кажем, на Петя Дикова от "МелоTVмания" - никой няма да усети разлика в начина им на водене: все една и съща празноглава веселост с целофанени усмивки и "свободно" поведение. Поредните "момиченца" (използвам термина в смисъла на Александър Кьосев от великолепния му текст във в. "Сега"/10.VII.2004) - пърхащи еднодневки, употребявани за захаросани пръчици. Прочее, както такива пърхащи еднодневки са и повечето от "звездите" на българската поп-сцена, които ни показват от екрана.
В този смисъл "Кречетало" рязко се откроява от общия фон. Най-напред, че водещият е зад кадър, той не се появява на екран. Но това е най-малкото, просто в предаването си личи, че е "пипнато" от лидерите на музикалното промоутърство в България SME (Sofia Music Enterprises), организирали повече от 200 концерта на световни мегазвезди тук, у нас. Последният от тях - на Peter Gabriel, преди него - на Jethro Tull, Judas Priest и Queensryche, да не припомням Nazareth, Chris De Burgh, John McLaughlin, Paco De Lucia Septet, Sting, зашеметяващото трио John McLaughlin, Paco De Lucia, Al Di Meola, легендарните Robert Plant и Jimmy Page, Deep Purple, Metallica и Apocalyptica, Monserrat Caballe... Да изреждам ли още? Всички те дават право на "Кречетало" да се самонарече "световна музикална програма" и без угризения да твърди, че е единственото сериозно предаване за поп- и рок-музика в България. Това го показа и неговият последен брой, където беше представен Peter Gabriel - подробно разказана професионална биография, много информация и, разбира се, много музика. Така, ако в "МелоTVмания" построяват предаването така, че да не обидят никого - всеки да бъде поканен, всеки да бъде приет, а в "Българският топ 100" разчитат, че вотът на зрителите ще предотврати сръдните и обижданията - "А ние, ех, ние всички харесваме, всички са ни скъпи, мили, драги!", в "Кречетало" ясно и категорично заявяват своите музикални предпочитания и още по-ясно и категорично ги отстояват. Което винаги се случва, когато човек е достатъчно честен да посочи точно своя вкус и да "воюва" за него. И то не с бъбрения от сорта: "Ти с'а к'во записваш?", а с разказ за музиканти, достатъчно дълго пребивавали на световната сцена, за да сме сигурни в техните виртуозни качества, превърнали ги приживе в легенди.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин