Опит върху понятието етика

Книгата на Ален Бадиу е специално издание на младежкото списание "Кръг" и е включена в преводаческата програма на Сорос център за културни политики и фондация "Следваща страница". Доколкото това е доста провокативна книга, която се опитва да разбива стереотипи и да формулира резки тези, обясним е изборът на известните със своята склонност към експеримента и предизвикателствата издатели на "Кръг".
Може би най-същественият въпрос, който книгата на Бадиу поставя, е питането защо някои думи в определен контекст и време стават публични, защо напускат територията си - академична, интелектуална и навлизат в масовия речник. И нужно ли е да имаме съзнание за това, нужно ли е да държим сметка за историята на понятията, за разноречието при употребата им, нужно ли е да се опитваме да възстановяваме духа на епохата, в която те са възникнали, за да кажем, че ги разбираме. Иначе казано, книгата пита нормално ли е, когато днес, в началото на ХХI век казваме етика, да връщаме паметта назад и да се опитваме да обясняваме какво разбират под етика древните гърци, как дефинират етиката Аристотел или стоиците.
Отговорът, който книгата дава, е двусмислен - да, казва тя, колкото и абсурдно да изглежда, колкото и трудно да е, прецизното говорене изисква континуитет на паметта. Изисква знания. В същото време ежедневната употреба на тези думи няма как да не бъде нехайна, няма как да бъде заставен съвременният човек да се превърне в ходеща библиотека заради едната вярност към произхода, първичните употреби и миналия контекст.
Може да се каже, че като цяло "Етика" поставя говоренето за понятието отвъд философското, макар и да прибягва до непрекъснати препратки към определени философски идеи на Кант и Левинас, на Фуко и Алтюсер. Тя по-скоро се интересува доколко понятието етика днес може да се мисли като регулиращо това, което се случва в настоящето, доколко то е част от политиката, културологията. Неслучайно Бадиу специално се спира на етиката на правата на човека, на битието заедно, на комуникациите. Като за него е много важно да трансформира и да свърже понятието етика не с абстрактните категории човек, право, друго, а да отнесе етиката към конкретни ситуации.
Преминавайки през различни разкази и истории, които демонстрират как етиката се свързва с ключови проблеми като този за тялото, за другия, за жените, за културната идентичност (социализираните варианти на етическата идеология са доктрината за правата на човека, жертвената визия за човека, етиката на различията, културния релативизъм, моралният екзотизъм, био-етиката, мислени и като варианти на античните морализиращи и религиозни предикации), Бадиу стига до формулировка на етиката като не-зло, като право на не-зло. И заключава, че в приетата днес употреба етиката се отнася до правата на живото същество. Тя се състои в тревогата за тези права, в тревогата те да бъдат зачитани. Етиката трябва да престане да мисли човека като жертва, тя е етика на другото, на принципно отваряне към другото и подчиняването на идентичността на различието. Няма етика изобщо. Има етика на процеси, чрез които се разглежда възможното в някаква ситуация. Затова и тя съчетава способност за различаване, за смелост (да не се отстъпва) и за сдържаност. Етиката не възнамерява нито да подчини света на абстрактното царство на едно право, нито да воюва с едно радикално външно зло. В този смисъл според Бадиу няма обществена инфлация на понятието, има по-скоро разлики и трансформации.

Амелия Личева







Думи
с/у думи


Ален Бадиу. Етика. Превод от френски Любен Каравелов. ИК Литавра, С., 2004